ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
Издаден от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 101 от 15.12.2006 г., бр. 3 от 12.01.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 16 от 20.02.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 39 от 15.04.2008 г., в сила от 15.04.2008 г., бр. 71 от 12.08.2008 г., в сила от 12.08.2008 г., доп., бр. 105 от 9.12.2008 г., в сила от 1.12.2008 г., изм. и доп., бр. 4 от 16.01.2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 100 от 15.12.2009 г., в сила от 15.12.2009 г., изм. и доп., бр. 6 от 22.01.2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 1.02.2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 84 от 28.10.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г., попр., бр. 16 от 24.02.2012 г., изм. и доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 110 от 21.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 6.01.2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 8 от 29.01.2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп., бр. 70 от 9.09.2016 г.
Предмет
Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за данък върху добавената стойност.
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Данъчно задължено лице
Чл. 2. Данъчно задължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.
Предоставяне на стоки или извършване на услуга
Чл. 3. (1) Доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено на територията на страната, е вътрешен оборот и не е доставка.
(2) Алинея 1 се прилага и за доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено извън територията на страната.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между лице, установено на територията на страната, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Алинея 3 се прилага и за доставки на стоки между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка.
(5) Доставката на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на друга държава членка, в състава на едно лице, установено на територията на страната, не се отчита, документира и декларира по реда на закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.
(7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) За доставка на услуга между лице, което е установено и участва в ДДС група в друга държава членка, и негов клон или структурно звено, установен/о на територията на страната, и обратното, както и за доставка на услуга между клон или структурно звено, който/което е установен/о и участва в ДДС група в друга държава членка, и клон или структурно звено в състава на същото лице, установен/о на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
(8) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 7, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Дейността, извършвана от организациите за колективно управление по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права, по администриране и обслужване на управлението на отстъпените им авторски права, не е доставка на услуга към авторите или носителите на тези права.
Глава втора
МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОСТАВКИ И НА ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ
Раздел I
Място на изпълнение на доставки
Място на изпълнение при доставка на стока
Чл. 4. В случаите на доставки на стоки, които се превозват от трети страни или територии до място на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, ако доставчикът на стоките е и вносител.
Място на изпълнение при доставка на услуга
Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) За целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга по смисъла на закона, понятията „постоянен адрес“ или „обичайно пребиваване“ означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива – в други документи за самоличност.
(2) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).
Чл. 6. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп., бр. 3 от 2007 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).
Чл. 7. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).
Чл. 8. (Доп., – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. и доп., бр. 39 от 2008 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).
Раздел II
Място на изпълнение на вътреобщностно придобиване
Удостоверяване на наличие на обстоятелства за вътреобщностно придобиване
Чл. 9. (1) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 3 от закона, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(2) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:
1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;
2. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;
3. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;
4. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.
(3) В случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.
(4) В случаите по ал. 3 данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, и се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът по ал. 4 е станал изискуем.
(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.
Корекции
Чл. 10. (1) Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1, лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол.
(2) В случаите по ал. 1 протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1.
(3) Когато посредникът в тристранна операция се снабди с документите по чл. 9, ал. 2, след срока по чл. 9, ал. 3 той коригира резултата от прилагането на чл. 9, ал. 4 и 5.
(4) В случаите по ал. 3 корекцията се извършва от посредника чрез анулиране на протокола по чл. 9, ал. 5. За анулирането не се издава нов протокол.
(5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която посредникът се е снабдил с документите по чл. 9, ал. 2.
Глава трета
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ, ДАНЪЧНА ОСНОВА И ДАНЪК
Данъчно събитие
Чл. 11. (1) Данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчно задължено по закона лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
(2) Данъчно събитие е и вътреобщностното придобиване на стоки.
(3) Данъчно събитие е и вносът на стоки по смисъла на чл. 16 от закона.
Дата на възникване на данъчното събитие при доставка на стоки или услуги
(Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)
Чл. 12. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 39 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.).
(2) Когато по договор за доставка на услуга същата е свързана с изпълнението на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката, за всеки етап на завършеност на услугата възниква данъчно събитие, данъкът за което става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 5 от закона, при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
(4) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2 и 3, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, когато не са налице условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона.
(6) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на доставка по предоставяне на отстъпени авторски и сродни права от организации за колективно управление по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права на ползвателите.
(7) Данъчното събитие на доставка по отстъпване на авторски права от авторите или носителите на авторските права на организациите за колективно управление по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права възниква на датата, на която авторите или носителите на авторски права одобрят разпределените суми от организациите за колективно управление чрез подписване на двустранен протокол. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Независимо от разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона при доставка на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител датата на възникване на данъчното събитие на доставката между комитента/доверителя и комисионера/довереника се определя по реда на чл. 25, ал. 9 от закона.
(9) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Доставките на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), се считат за доставки с непрекъснато изпълнение, за които плащането става дължимо за всеки календарен месец, през който са предоставени услугите.
(10) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Данъчното събитие на доставките по ал. 9 възниква на 25-о число от календарния месец, следващ календарния месец, през който услугите са предоставени.
Данъчно събитие при промяна на договор за лизинг
Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите на промяна на договор за лизинг, в който в резултат на промяната на договора се изпълняват условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка на стока.
(2) Данъчната основа на доставката по ал. 1 е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора, без дължимия за тях данък.
(3) Доставката по ал. 1 се документира по общия ред на закона.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 4 се документира по общия ред на закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) При заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, при който са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона.
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 6 се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък.
(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 7 се документира по общия ред на закона.
Данъчна основа на доставки на акцизни стоки
Чл. 14. В данъчната основа по чл. 26 и 52 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
Данъци и такси, които участват при формиране на данъчна основа
(Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)
Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)Данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
1. платени са от името и за сметка на доставчика;
2. поискани са от доставчика.
Усвояване на финансирания (субсидии)
Чл. 16. (1) Финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
(2) Когато полученото финансиране (субсидия) е доплащане едновременно както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит и не може да бъде определено с какви доставки или дейности е свързано, се приема, че финансирането (субсидията) е разпределено пропорционално в зависимост от извършените от доставчика доставки по чл. 73, ал. 3 от закона и извършените доставки по чл. 73, ал. 4, т. 2 – 6 от закона за последните 12 месеца преди месеца, през който е усвоено финансирането (субсидията).
Обикновени или обичайни опаковъчни материали
Чл. 17. (1) Обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери от закона са само онези, които са предназначени за многократна употреба без преработка, като бутилки, каси, бидони, варели, палети, бъчви, цистерни, контейнери и др. под., след привеждането им в съответствие с хигиенните и санитарните изисквания.
(2) Данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от закона не се увеличава със стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери по чл. 26, ал. 3, т. 4 от закона, доколкото тази стойност е включена в съпътстващите разходи по опаковане по чл. 26, ал. 3, т. 3 от закона.
Търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя
Чл. 18. (1) Член 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.
(2) Не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.
(3) Стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал. 2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.
(4) Когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури – с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката.
(5) В случаите по чл. 26, ал. 5, т. 2 от закона, когато обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа на доставката се увеличава чрез издаване на дебитно известие към издадената за доставката фактура. Известието се издава в 5-дневен срок, считано от деня, в който изтича 12-месечният срок.
Данъчна основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки
Чл. 19. (1) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани.
(2) Когато дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани, е възстановен, данъчната основа по ал. 1 се намалява с възстановения размер на акциза.
(3) Възстановяването на акциза по ал. 2 се удостоверява от лицето с документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка, която е възстановила акциза.
(4) Намалението на данъчната основа по ал. 2 се извършва с издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по ал. 3.
(6) В данъчната основа по чл. 64 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
Особени случаи на определяне на данъчната основа
Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) (1) (Предишен текст на чл. 20 – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Пазарната цена по чл. 27, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие за доставката.
(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка по договор по реда на Закона за водите се определя по чл. 27, ал. 4 от закона.
(3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона се прилагат и когато при производството, вноса или придобиването на стоката не е приспаднат данъчен кредит, но за направени по стоката подобрения е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) В случаите по ал. 3 за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 и 2, изречение второ от закона се взема предвид само данъчната основа на направените по стоката подобрения, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Глава четвърта
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ДОСТАВКИТЕ
Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз
(Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.)
Чл. 21. (1) Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
(2) Когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. фактура за доставката;
2. документ за превоза на тези стоки;
3. писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.
Международен транспорт на пътници
Чл. 22. За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
Международен транспорт на стоки
Чл. 23. (1) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен;
2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач – товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;
3. фактура за доставката.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;
2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;
3. фактура за доставката.
(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между:
1. трета страна/територия и трета страна/територия;
2. трета страна/територия и друга държава членка;
3. друга държава членка и трета страна/територия;
4. две точки на територията на една трета страна/територия.
(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Алинея 3 се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 и е извършен от същия превозвач.
(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За целите на изречение първо на чл. 92, ал. 3 от закона на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, и когато са налице условията на чл. 30 от закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на доставките по ал. 3, 4 и 5 доставчикът на услугата трябва да разполага с документите по ал. 1 или 2.
Международен транспорт на природен газ и електрическа енергия
Чл. 24. (1) За доказване на международен транспорт на природен газ по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:
1. договор за превоз, пренос или транзит на природен газ;
2. писмено потвърждение от доставчика на природен газ за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от газоизмервателна станция;
3. фактура за доставката.
(2) За доказване на международен транспорт на електроенергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със следните документи:
1. писмено потвърждение за транзитираните количества от собственика на електрическата енергия или документи, издадени от администратора по международни съглашения за трансгранична търговия;
2. фактура за доставката.
(3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) За доказване на международен транспорт на топлинна или хладилна енергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:
1. договор за превоз, пренос или транзит на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
2. писмено потвърждение от доставчика на топлинна или хладилна енергия за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от измервателна станция;
3. фактура за доставката.
Доставка на стоки за снабдяване на въздухоплавателно средство, използвано от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове
(Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)
Чл. 25. (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставката по чл. 31, т. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответното въздухоплавателно средство;
2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
3. фактура за доставката;
4. (нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Член 31, т. 1 от закона се прилага и за международен рейс в рамките на Европейския съюз.
Доставка на стоки за снабдяване, предназначени за потребление на плавателни съдове
Чл. 26. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм. и доп., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставка за снабдяването по чл. 31, т. 2, букви „а“ и „б“ от закона на плавателни съдове с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) когато конкретната доставка подлежи на митническо оформяне – митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, или друг документ удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство или ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни направлението и инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;
2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.)копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване;
3. документи, удостоверяващи правото за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън морските пространства на Република България, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);
4. фактура за доставката.
(2) За доказване на доставка за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, букви „в“ и „г“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:
1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;
2. фактура за доставката.
(3) За доказване на доставка на горива, резервни части и смазочни материали за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква „д“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки, от който е виден инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;
2. фактура за доставката.
Доставка на услуги по строителство на кораб или самолет
Чл. 27. (1) За доказване на доставка на услуги по строителството на кораб или самолет по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. договор за строителството на кораб или самолет;
2. фактура за доставката.
(2) За доказване на доставка на услуги по поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораб или самолет по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (доп. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) договор с корабопритежателя или компанията, експлоатираща самолета, за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на съответното превозно средство или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);
2. фактура за доставката.
Отдаване под наем на плавателни съдове и въздухоплавателни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)
Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм. и доп., бр. 16 от 2007 г., бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставка по отдаване под наем на плавателни съдове по чл. 31, т. 4, буква „а“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:
1. договор за наем, от който е видно, че плавателният съд ще плава в открито море;
2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;
3. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) копие от документ за съответствие на компанията, отговарящ на изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването;
4. фактура за доставката.
(2) За доказване на доставка по чл. 31, т. 4, буква „б“ от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. договор за наем;
2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината;
3. копие от лиценз или друг документ, удостоверяващ правото на наемателя да извършва международен транспорт с наетото въздухоплавателно средство;
4. копие от документа за регистрация на въздухоплавателното средство;
5. фактура за доставката.
Обработка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)
Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., бр. 39 от 2008 г., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставките на услуги по обработка на плавателен съд по чл. 31, т. 5 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) декларация по образец – приложение № 26, от корабособственика, от която е видно, че плавателният съд извършва рейс в открито море, включително рейс в Европейския съюз, и е посочено направлението на плавателния съд;
2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;
3. фактура за доставката.
(2) За доказване на доставките на услуги по обработка на въздухоплавателно средство по чл. 31, т. 5 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за наземно обслужване, издаван от летищното предприятие или от лицензирания оператор за наземно обслужване на авиационния оператор, в който са посочени номерът и датата на този полет;
2. фактура за доставката.
(3) „Спасителни операции“ по чл. 31, т. 10 от закона са тези операции, които представляват услуги, свързани с борба с бедствия, ликвидиране на последиците от тях, както и предотвратяване на бедствия посредством предохранителни мероприятия, когато тези операции се осъществяват извън територията на страната.
(4) „Бедствие“ е земетресение, наводнение, стихийни пожари, свличане (срутване) на пластове, вулканична дейност, въздушни или водни стихии, нападения на диви животни, каламитетно намножаване на насекоми, епидемии и др., както и аварии и катастрофи, чийто характер е станал масов и са прераснали в бедствие (химически, радиационни и други замърсявания, аварии или катастрофи на превозни средства, осъществяващи обществен транспорт, и др.).
(5) Услуги, свързани със спасителни операции, са:
1. борба с бедствия, включително превоз на спасителни екипи; издирване, превоз или евакуация на хора; доставяне на храна, медикаменти, човешки органи и др.; действия по разпръскване на химически и други средства; други спасителни работи (наблюдение, измерване, изследване, картографиране, въздействие върху времето, фотографиране и др.);
2. отдаване под наем на превозно средство за целите на извършваните услуги по т. 1.
(6) За доказване на доставките на услуги по ал. 5 доставчикът трябва да разполага със следните документи:
1. когато са извършени с въздухоплавателно средство:
а) документ от чуждестранния компетентен орган, удостоверяващ предохранителните мерки, бедствието или ликвидирането на последиците от него, както и характера му;
б) договор за извършване на услугите;
в) свидетелство за авиационен оператор;
г) протокол за извършените услуги в часове или друг показател по вид на услугата;
д) фактура за доставката;
2. когато са извършени с плавателно средство:
а) документи, доказващи извършените услуги, съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;
б) фактура за доставката;
3. когато са извършени с подвижен железопътен състав:
а) документи, доказващи извършените услуги;
б) фактура за доставката.
Транспортна обработка на стоки или пътници
Чл. 30. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) За доказване на доставка услуга по транспортна обработка на стоки, включително на транспортни контейнери по чл. 31, т. 6 от закона, с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документите, с които се доказва обработката на съответното превозно средство;
2. фактура за доставката.
(2) Документите по ал. 1, т. 1 могат да бъдат издадени на името на корабособственика (авиационния оператор или железопътния превозвач), собственика на товарите, превозвача или спедитора.
(3) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на пътници по чл. 31, т. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документите, с които се доказва обработката на съответното превозно средство;
2. фактура за доставката.
(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на стоки или пътници, извършена от железопътен превозвач, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. копие от товарителница CIM или копие от товарителница СМГС, разписка образец 312в, издадени на името на железопътния превозвач, на собственика на товарите, на превозвача или на спедитора;
2. фактура за доставката.
Доставка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства
Чл. 31. За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху превозното средство съгласно Кодекса на търговското корабоплаване, съответно Закона за гражданското въздухоплаване;
2. фактура за доставката.
Доставка на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор
Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) (1) Доставката на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол, се удостоверяват чрез електронен документ (файл), изготвян и предоставян ежемесечно от Евроконтрол, който задължително съдържа най-малко следната информация:
1. данъчна основа на услугите, предоставени за съответния данъчен период, поотделно за всеки конкретен получател;
2. идентификационен номер за целите на ДДС за получател данъчно задължено лице, установен в друга държава членка, съответно идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране за получател данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз;
3. начислен данък общо и поотделно за всеки конкретен получател при следните кодове:
а) VТ – услугата е облагаема с 20 на сто, когато получател е данъчно незадължено лице, независимо от страната, в която е установено, или данъчно задължено лице, установено в България, различно от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
б) EX – услугата е облагаема с нулева ставка на основание чл. 31, т. 11 от закона, когато данъчно задълженото лице получател е установено в България и е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
в) RC – данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател, е установено в друга държава членка и данъкът е дължим от получателя, съгласно чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.);
г) RX – данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател е установено в друга държава членка, но услугата е освободена от данък, съгласно чл. 148, буква „ж“ от Директива 2006/112/ЕО, ако следните три критерия са приложени едновременно:
ползвателят на въздушното пространство е авиационен оператор и
оперира срещу възнаграждение и
оперира основно по международни рейсове;
д) NE – данък не се начислява, когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз.
(2) Данъчно задължено лице получател на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол, е лице, определено като такова във външната мрежа за националните администрации ЕTNA, поддържана от Евроконтрол, за което:
1. пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер за целите на ДДС – за получателите, установени в други държави членки, или
2. пред Евроконтрол е представен оригинален документ от съответния национален данъчен орган, потвърждаващ валиден идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице – за получателите, установени извън Европейския съюз, или
3. пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер по ЗДДС и Евроконтрол е уведомен в сроковете по чл. 31б, ал. 10 и 11, че е авиационен оператор, включен в регистъра по чл. 31б, ал. 8 на авиационните оператори, извършващи предимно международни рейсове – за получатели, установени на територията на страната.
(3) Алинея 2 относно удостоверяването на статута на получателя се прилага и за услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите не се събират от Евроконтрол.
Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове
Чл. 31б. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) (1) Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона, е този оператор, чиито приходи от продажби от международни рейсове (независимо дали тези приходи са от превоз на пътници, товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) представляват най-малко 60 на сто или повече от общите приходи на оператора за период от 5 календарни години.
(2) Когато в приходите по ал. 1 участват приходи от продажба с инцидентен, случаен или нерегулярен характер независимо дали от международна или немеждународна дейност, авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона, е авиационен оператор, за който са изпълнени поне два, а за специализирани авиационни работи – един, от посочените критерии:
1. изминатите мили по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от изминатите общи мили, и/или
2. броят превозени пътници по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от общия брой превозени пътници, и/или
3. превозеният тонаж на товари (при основна дейност въздушен превоз на товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) по международни рейсове представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж.
(3) Авиационните оператори, установени на територията на страната и извършващи предимно международни рейсове, декларират обстоятелствата по ал. 1 и 2 чрез подаване на декларация до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по образец – приложение № 25.
(4) Декларацията по ал. 3 се подава от 1 ноември до 10 декември на текущата календарна година и е валидна от 1 януари до 31 декември на следващата година.
(5) Показателите по ал. 1 и 2 се определят общо за период от 5 последователни календарни години, предшестващи годината, за която е валидна декларацията, или от момента на започване на дейността в случаите на по-малко от 5 последователни календарни години.
(6) Авиационни оператори, които са започнали дейност преди по-малко от 1 година, определят показателите по ал. 1 и 2 (на база на реални данни и/или на база намерения и бизнес планове) от датата на започване на дейността до датата на подаване на декларацията по ал. 4 или 7.
(7) В случаите по ал. 6 декларацията по ал. 3 може да се подаде и от 1-во до 15-о число на календарен месец в рамките на текущата година, като същата е валидна от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване, до 31 декември на текущата година.
(8) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изготвя и поддържа регистър на авиационните оператори, установени в Република България, извършващи предимно международни рейсове, на база на подадените декларации по ал. 4 и 7. Регистърът се публикува на интернет страницата на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
(9) Регистърът съдържа най-малко следните данни:
1. наименование и адрес на управление на авиационния оператор;
2. идентификационен номер по ДДС съгласно чл. 94, ал. 2 ЗДДС на лицето по т. 1;
3. период, за който лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, както следва:
а) за цялата календарна година на валидност по ал. 4;
б) за периода на валидност по ал. 7.
(10) До 15 декември на всяка текуща година Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изпраща на Евроконтрол информация от регистъра за лицата, които са декларирали, че са авиационни оператори, извършващи предимно международни рейсове за следващата календарна година.
(11) В случаите по ал. 7 Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изпраща на Евроконтрол информацията от регистъра за лицата до 25-о число на месеца на подаване на декларацията. В информацията задължително се отразява, че лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за периода от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване на декларацията, до 31 декември на текущата година.
Доставка, свързана с международния стоков трафик
Чл. 32. (1) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документи, удостоверяващи, че стоката е необщностна;
2. митнически документи, от които е видно, че към датата, на която данъкът за доставката става изискуем, стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или в свободен склад или под митнически режим – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит;
3. фактура за доставката.
(2) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. писмена декларация от лицето – титуляр на направлението/режима по ал. 1, в която е декларирано, че към датата, на която данъкът за доставката на услугата става изискуем за стоките, са налице обстоятелствата по ал. 1;
2. фактура за доставката.
Доставка по обработка на стоки
Чл. 33. За доказване на доставка на услуги по обработка на стоки по чл. 33 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп., бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим „активно усъвършенстване“ или „обработка под митнически контрол“, в който той е вписан като титуляр – когато стоките са необщностни, съответно документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности при внос по чл. 16, ал. 3 от закона, когато стоките са общностни и се въвеждат на територията на страната от трета територия;
2. договор, съгласно който той поема задължението да се извърши обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;
3. документи, доказващи извършената обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;
4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ за износ или реекспорт на обработените, преработените или поправените стоки, с който той приключва режима по т. 1, съответно митнически документ, удостоверяващ, че обработените, преработените или поправените стоки се изпращат от територията на страната до трета територия;
5. фактура за доставката.
Доставка на злато за централни банки
Чл. 34. За доказване на доставка по чл. 34 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. писмен договор за прехвърляне на собствеността върху златото;
2. копие на документ, удостоверяващ, че статутът на получателя е централна банка на друга държава членка – когато получател е централна банка на друга държава членка;
3. писмено потвърждение от получателя по т. 2, удостоверяващо, че стоките са получени от него;
4. фактура за доставката.
Доставка на стоки в търговски обекти за безмитна търговия
Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Продажбата на стоки в обекти за безмитна търговия по чл. 35 от закона се отчитат и документират по реда на Закона за безмитната търговия.
Доставка на услуги, предоставена от агенти, брокери и други посредници във връзка с международен транспорт
Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Агентийска услуга по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната е услугата, която корабният агент предоставя на корабопритежателя и/или капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба.
(2) За доказване на доставката по ал. 1 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. дисбурсментска сметка;
2. (доп. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) договор между корабопритежателя и корабния му агент или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;
3. фактура за доставката.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Брокерска услуга във връзка с доставка по чл. 31, т. 9 от закона е услуга за морско посредничество по смисъла на чл. 226 – 230 от Кодекса на търговско корабоплаване.
(4) За доказване на доставката по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. (доп. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) договор за морско посредничество или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;
2. фактура за доставката.
(5) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Извън случаите по ал. 1 и 3 за доказване на доставки по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. документи, с които се доказва извършването на услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. фактура за доставката.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 5, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на спедиторска услуга с място на изпълнение на територията на страната, оказвана във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ – алтернативно:
а) (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ, показващ мястото в страната, където стоката е била оформена като местна стока при вноса;
б) копие от митническите документи, удостоверяващи приключването на митническите формалности – в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона;
в) копие от документа по чл. 21, ал. 1, т. 1;
г) копие на документа по чл. 21, ал. 2, т. 3;
д) (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения;
2. (доп. – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране, застраховане и митническо оформяне.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 6, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на куриерска услуга с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. товарителница;
2. фактура за транспортната услуга или с документ, с който изпращачът поема задължението да плати, в случай че получателят откаже да плати;
3. фактура за доставката.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 7, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на пощенски услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. бордера за предаване, използвани при размяна на международни пощенски експедиции съгласно Правилника за изпълнение на Всемирната пощенска конвенция и Правилника за изпълнение на Споразумението за пощенските колети;
2. фактура за доставката.
(9) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 8, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Услугите по ал. 5, 6 и 7 се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от закона.
(10) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 9, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) В случаите по ал. 5 разпоредбата на чл. 127 от закона не се прилага.
Доставка на свързани с внос услуги
Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:
1. фактура за доставката;
2. митническия документ или друг документ за вноса;
3. товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.
(2) Когато на основание чл. 82, ал. 1 от закона данъкът е изискуем от доставчика по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 от закона доставчикът следва да разполага със:
1. фактура за доставката;
2. писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).
(3) Когато е издаден протокол с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона, преди получателят да се е снабдил с документите по ал. 1, за коригиране на размера на начисления данък издаденият протокол се анулира. За прилагане на нулевата ставка се издава нов протокол по чл. 81, ал. 6.
(4) Корекция на начисления данък по чл. 36а, ал. 3, т. 1 от закона се извършва след снабдяване с документите по ал. 2.
Доставка на услуга по продажба на самолетни билети във връзка с международен транспорт на пътници
Чл. 37. За доказване на доставката на услуга по продажба на самолетни билети с място на изпълнение на територията на страна, оказвана във връзка с международен транспорт на пътници, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. договор за извършване на посредническа услуга във връзка с продажба на самолетни билети за международен транспорт;
2. отчет за извършените продажби на самолетните билети, изготвян и представян на авиокомпанията съгласно договора с нея и съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на отстъпката (комисиона);
3. отчет за извършените продажби на самолетните билети, съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на таксата за продажба на самолетен билет;
4. фактура за доставката.
Доставка на други услуги, предоставена от агенти, брокери и други посредници
Чл. 38. (1) За доказване на доставките по чл. 36, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната, извън тези по чл. 36 и 37, доставчикът следва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки, за които са налице обстоятелствата по глава трета от закона.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.).
(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е и доставката на услуги с място на изпълнение на територията на страната, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са предоставени във връзка с доставка на стоки или услуги с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.
(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) За доказване на доставките по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки на стоки или услуги, които са с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.
Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.).
Доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на услугата
Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) В случаите, когато за доставките, изброени в тази глава, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона, получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка.
(2) Алинея 1 се прилага и за получени услуги, свързани с обработка на плавателен съд или обработка на въздухоплавателно средство, извършени на пристанища или летища извън територията на страната.
Корекции на доставките
Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 – 38 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
(4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.
(5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 39 от 2008 г.).
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 39 от 2008 г.).
Настаняване, предоставено от хотелиер (Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)
Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) (1) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:
1. копие от регистъра на настанените туристи;
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
(2) За доказване на доставката по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата по настаняване в туристически обект се предоставя от туроператор, който не прилага глава шестнадесета от закона, същият следва да разполага със:
1. фактура и договор с лица, извършващи настаняване в категоризирани туристически обекти;
2. фактура за доставката.
Глава пета
ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ
Доставка на протези, свързана със здравеопазване
Чл. 41. Протезите по смисъла на чл. 39, т. 3 от закона са протезите по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с ПМС № 343 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2004 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 63 от 2005 г. – РВАС № 7081 от 2005 г. по адм. дело № 4402 от 2005 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 54 от 2006 г., бр. 58 от 2006 г. – РВАС № 7623 от 2006 г. по адм. дело № 2426 от 2006 г.).
Финансови услуги и застрахователни услуги (Загл. доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)
Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Деривати на ценни книги по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от закона са: инвестиционни портфейли, купони на облигации и други подобни.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Освободена доставка по смисъла на чл. 47 от закона е и извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от презастрахователи.
(3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Данъчната основа на извършваните като основна дейност финансови услуги (сделки) за покупко-продажба (обмен) на чуждестранна валута е положителната разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчния период. Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.
(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Когато за услугите по ал. 3 са уговорени такси или комисиони, стойността им се прибавя към формираната по ал. 3 данъчна основа, включително в случаите, когато тя е нулева величина.
(5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Данъчната основа, формирана по реда на ал. 3, съответно по реда на ал. 4, може да се отрази в дневника за продажби на един ред.
Доставка на пощенски марки и пощенски услуги
Чл. 43. (1) Приравнен знак на пощенска марка по смисъла на чл. 49, т. 1 от закона е отпечатък на пощенска марка върху пощенски плик, издаден и пуснат в обращение по установения за това законов ред. Не се смята за приравнен знак на пощенска марка отпечатъкът от таксувачна машина под контрола на пощенска служба.
(2) Универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 49, т. 2 от закона е универсалната пощенска услуга по смисъла на глава четвърта, раздел I от Закона за пощенските услуги.
Доставки на сгради и части от тях
Чл. 44. (1) Облагаеми доставки са и доставките на части от сграда, които отговарят на дефиницията по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона.
(2) При доставка на сграда, която се състои както от части, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона, така и от части, за които тези обстоятелства не са налице, освободена е само доставката на частите от сгради, за които обстоятелствата не са налице.
(3) В случаите по ал. 2 доставчикът документира доставките, както следва:
1. чрез издаване на отделни фактури за облагаемата и за освободената доставка, или
2. чрез издаване на обща фактура, в която данните по чл. 114, ал. 1, т. 11 – 14 от закона се отразяват на отделни редове съответно за облагаемата и за освободената доставка.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 2 прилежащият терен към частите от сграда, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона, се определя на база съотношението между площта на частите от сградата, за които обстоятелствата са налице, и общата площ на сградата.
Глава шеста
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ
Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки
Чл. 45. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Корекции при вътреобщностни доставки
Чл. 46. (1) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
(4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.
(5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
Глава седма
ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА
Данъчна основа при внос на стоки
Чл. 47. (1) Митническата стойност не се увеличава с присъщите на вноса разходи по чл. 55, ал. 1, т. 2 от закона доколкото същите са включени в митническата стойност.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В данъчната основа по чл. 55 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ или „обработка под митнически контрол“ в данъчната основа по чл. 55 от закона се включва пълният размер на определените от митническите органи митни сборове.
Начисляване на данък при внос от митническите органи и внасяне на данъка
(Загл. доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)
Чл. 48. (1) Данък при внос на стоки се начислява независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническия документ.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Не се начислява данък при поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ или „обработка под митнически контрол“.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ или „обработка под митнически контрол“ начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет към момента на поставяне на стоките под режима.
Начисляване на данъка от вносителя за стоки, внасяни за изпълнение на инвестиционни проекти
Чл. 49. (1) За упражняване на правото за начисляване по реда на чл. 164, ал. 2 от закона вносителят представя пред съответното митническо учреждение, оформящо вноса, следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ за внос, в който вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл. 16, ал. 1 и 2 от закона;
2. митнически документи за приключване на митническите формалности, в които вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона;
3. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) заповед на министъра на финансите, издадена на основание чл. 167, ал. 3 от закона;
4. писмена декларация, с която вносителят удостоверява, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по закона лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.
(2) Преди осъществяване на вноса митническите органи могат да поискат информация за конкретната доставка по издаденото разрешение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се вписва в митническия документ и не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Данъкът по ал. 3 се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона.
Начисляване на данък от вносителя в други случаи
Чл. 50. (1) В случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона.
(3) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2.
(4) В случаите по ал. 3 корекцията се извършва от доставчика чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.
(5) Протоколът по ал. 4 се анулира в 5-дневен срок, считано от датата, на която вносителят се е снабдил с необходимите документи.
Освобождаване от данък при внос
Чл. 51. (1) В случаите на освобождаване от данък при внос на учебници и учебни помагала вносителят по чл. 41, т. 1, буква „а“ от закона следва да представи пред компетентното митническо учреждение копие от документ, с който учебниците и учебните помагала са одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата.
(2) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:
1. копие от удостоверението за регистрация по чл. 104 от закона;
2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) декларация по образец – приложение № 24;
3. транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.
(3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите по ал. 2 митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията по ал. 2, т. 2 идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., предишна ал. 3, изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение лиценз, издаден в съответствие със Закона за енергетиката, съгласно който лицето има право да осъществява внос на електрическа или топлинна енергия или природен газ.
(5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 17 от закона поради рекламация вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти.
Освобождаване от данък вноса на стоки, внасяни в личния багаж на пътници
Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.12.2008 г.) (1) Безмитният внос съгласно чл. 58, ал. 4 и 7 от закона се разрешава поотделно за всеки пътник при всяко пътуване.
(2) Паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от закона за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. За въздушните и морските пътници паричният праг е до 430 евро или равностойността им в левове.
(3) Правото на внос, освободен от ДДС, не може да се кумулира, нито да се разпределя между няколко пътници. Когато собствена стойност на отделна вещ по чл. 58, ал. 6 от закона надвишава паричните прагове по ал. 2, се заплаща данък върху цялата стойност на стоката. Когато общата стойност на две или повече стоки, притежание на един пътник, надвишава паричните прагове по ал. 2, освобождаване от данък се допуска само за част от стоките, сумата от собствените стойности на които не надвишава съответния паричен праг.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 22.01.2010 г.) Количествените прагове за тютюневи изделия по чл. 58, ал. 7 от закона са:
1. цигари – 200 броя за въздушните пътници и 40 броя за останалите пътници;
2. пури – 50 броя за въздушните пътници и 10 броя за останалите пътници;
3. пурети – 100 броя за въздушните пътници и 20 броя за останалите пътници;
4. тютюн за пушене – 250 грама за въздушните пътници и 50 грама за останалите пътници.
(5) Всяко едно от количествата по ал. 4, т. 1 – 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.
(6) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 от закона за алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, са:
1. общо един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;
2. общо два литра алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %.
(7) Всяко едно от количествата по ал. 6, т. 1 и 2 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.
(8) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 за непенливо вино и бира от закона са:
1. непенливо вино – общо 4 литра;
2. бира – 16 литра.
(9) Количествата, надвишаващи тези по ал. 4, 6 и 8, не могат да ползват паричния праг за освобождаване по ал. 2.
(10) За внасяните в личния багаж стоки от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия по чл. 58, ал. 11 от закона, се прилагат следните намалени парични и количествени прагове:
1. паричните прагове са до левовата равностойност на 150 евро;
2. количествените прагове за тютюневи изделия са:
а) цигари – 40 броя;
б) пури – 10 броя;
в) пурети – 20 броя;
г) тютюн за пушене – 50 грама;
3. количествените прагове за алкохол и алкохолни напитки са:
а) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;
б) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %;
4. количествените прагове за непенливо вино и бира са:
а) непенливо вино – 2 литра;
б) бира – 4 литра;
5. количествата над посочените по т. 2, 3 и 4 не могат да ползват паричния праг за освобождаване по т. 1; всяко едно от количествата по т. 2, 3 и 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество;
6. освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от:
а) тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %;
б) алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.
Обезпечаване на данъка от внос
Чл. 52. Разпоредбите на чл. 59 от закона се прилагат и в случаите, когато директорът на Агенция „Митници“ е упражнил правото си да определи друг размер на обезпечението на митните сборове или да разреши да не се поиска обезпечаване съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане.
Глава осма
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА
Определяне размера на данъка за всяка доставка
Чл. 53. (1) Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула:
ДО x ДС
Д =
_________,
където:
100
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
ДО – данъчната основа на конкретната доставка;
ДС – съответната данъчна ставка.
(2) Когато съгласно закона данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по следната формула:
Ц x ДС
Д =
_________,
където:
100 + ДС
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
Ц – договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;
ДС – съответната данъчна ставка.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от закона начисленият данък е за сметка на доставчика.
(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Безвъзмездното предоставяне на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона се счита за освободена доставка, когато предоставените услуги са били предмет на освободена доставка при получаването им.
Изискуемост и начисляване на данъка (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)
Чл. 54. (1) (Предишен текст на чл. 54 – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период.
(2) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) При доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 2, изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на чл. 25, ал. 7 от закона, когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка и данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият става изискуем при извършване на плащането. Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането по реда на чл. 53, ал. 1.
(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато за доставки по чл. 25, ал. 5 от закона се извърши цялостно или частично плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато в случаите по ал. 4 плащането е получено след настъпило данъчно събитие за доставката по чл. 25, ал. 5 от закона, данъчната основа за полученото плащане е разликата между размера на плащането (без данъка) и данъчната основа, върху която е начислен данъкът във връзка настъпилото данъчно събитие.
(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Полученото плащане по ал. 4 (без данъка), както и данъчната основа за получено плащане по ал. 5 се приспадат последователно от следващи данъчни основи за доставката до изчерпването им.
Начисляване на данък за доставки на стоки и услуги с рекламна цел
Чл. 55. (1) Регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел.
(2) Алинея 1 не се прилага и данък не се начислява в случаите на безвъзмездно предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл. 6, ал. 4, т. 2 или чл. 9, ал. 4, т. 4 от закона.
Начисляване на данъка при доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол
Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) При доставка на услуги по чл. 31а, ал. 1 в 5-дневен срок от данъчното събитие по чл. 12, ал. 10 за Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ възниква задължение за начисляване на данък или основание за освобождаване от начисляване, като:
1. издаде отчет за извършените през календарния месец услуги, изготвен въз основа на предоставения от Евроконтрол електронен документ по чл. 31а, ал. 1;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;
3. издаденият отчет по т. 1 се посочи в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период (с код на документа 09), както следва:
а) в колона 22 – данъчната основа на доставките на услуги с код RC съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „в“ – за всеки конкретен получател;
б) в колона 22 – данъчната основа на доставките на услуги с код RХ съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „г“ – за всеки конкретен получател;
в) в колона 23 – данъчната основа на доставките на услуги с код NE съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „д“ – за всеки конкретен получател;
г) в колона 11 – данъчната основа на доставките на услуги с код VT съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „а“ – за всеки конкретен получател;
д) в колона 19 – данъчната основа на доставките на услуги с код EX съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „б“ – за всеки конкретен получател.
Глава девета
ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ
Внос на стоки (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)
Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническия документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума. При внос по чл. 16, ал. 3 от закона в дневника за покупките за съответния период се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности.
(2) Право на приспадане на данъчен кредит е налице и за внесения данък в случаите на внос на стоки:
1. при режим „активно усъвършенстване по системата с възстановяване“;
2. при „обработка под митнически контрол“;
3. при „временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове“;
4. по чл. 16, ал. 3 от закона.
Корекции при промяна на данъчната основа при внос
Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките начислят и вземат под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност, вносителят – регистрирано по закона лице, упражнява правото си на данъчен кредит за допълнително начисления и платен данък чрез включване на взетото под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност и административния акт, издаден от митническия орган, в дневника за покупките за данъчния период, през който този документ е получен от вносителя, или за един от следващите 12 данъчни периода.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките намалят дължимия данък върху добавената стойност спрямо данъка, посочен в митническия документ или друг документ за вноса, вносителят, ако е регистрирано по закона лице, извършва корекция на дължимия данък по вноса и на ползвания данъчен кредит за данъка, начислен по вноса, като:
1. отразява издадения от митническите органи административен акт за промяна в митническата стойност в дневника за продажбите;
2. отразява документа по т. 1 в дневника за покупките.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Корекциите по ал. 2 се извършват в данъчния период, в който лицето е получило документа по ал. 2 или през един от следващите 12 данъчни периода и само ако вносителят е ползвал данъчен кредит за начисления данък по вноса.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) В случаите по ал. 2, ако вносителят не е регистрирано по закона лице или ако платеният от вносителя данък е без право на приспадане на данъчен кредит, същият упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно документа, издаден от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел
Чл. 57. (1) Лицето има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, когато тези стоки или услуги са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране на извършвани от лицето доставки, които са облагаеми по смисъла на чл. 69 от закона.
(2) Лицето има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, които са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране, както на извършвани от лицето доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и освободени доставки или за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.
Право на приспадане на данъчен кредит при анулиране, загубване, унищожаване или кражба на данъчен документ и при липса на документ в
случаите на вътреобщностно придобиване
(Загл. доп. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.)
Чл. 58. (1) (Доп. – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) При анулиране на погрешно съставени или поправени документи по чл. 116 от закона регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 от закона и при условие, че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона. Отчитането на анулираните документи се извършва по реда на приложение № 12.
(2) При изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.
(3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки във връзка с фактическо получаване на стоки по чл. 6, ал. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията по чл. 114 от закона.
(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите по ал. 3 лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки по чл. 6, ал. 2 от закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) При вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13, ал. 3 от закона правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява само въз основа на протокола по чл. 117, ал. 2 от закона и при условие, че лицето е спазило изискванията на чл. 86 от закона.
Право на данъчен кредит при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, както и при
продажба по Закона за особените залози и Закона за кредитните институции
Чл. 59. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрирано лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на документа по чл. 83, ал. 1 при спазване на общите изисквания за упражняване на това право.
Право на данъчен кредит в случаите на правоприемство по чл. 10 от закона
Чл. 60. (1) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия:
1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит;
2. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е следвало да упражнява правото на приспадане на данъчен кредит;
3. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона;
4. доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия:
1. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона и доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
2. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)стоките и услугите са придобити от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато стоките и услугите ще се използват както за облагаеми доставки по чл. 69 от закона, така и за освободени доставки и за доставки и дейности без право на данъчен кредит, за начисления данък е налице право на частичен данъчен кредит, изчислен по реда на чл. 73 от закона.
(4) Правото на приспадане по ал. 1 и 2 се упражнява, когато са налице следните условия:
1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на данъчния документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които получател е преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят;
2. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когото данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 2 и 3 от закона;
3. (доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона – в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е вносител;
4. (доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител, и протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когато данъкът е изискуем от вносителя по реда на чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 от закона;
5. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 84 от закона от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя;
6. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) притежава копие на документ по чл. 83, ал. 1 – в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е придобил вещ по чл. 131, ал. 1 от закона;
7. (нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когато данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 4 и 5 от закона.
(5) Правоприемникът по чл. 10 от закона съставя опис по образец – приложение № 7, на получените стоки и услуги по ал. 1 и 2.
(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Описът по ал. 5 се подава в териториалната дирекция на НАП по регистрация на правоприемника в 45-дневен срок, считано от датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ.
(7) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като съответният документ по ал. 4, включен в описа по ал. 5, се отразява в дневника за покупките и се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период.
(8) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 не възниква и не може да се упражни, ако описът по ал. 5 е подаден след срока по ал. 6.
(9) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Когато описът по ал. 5 съдържа повече от пет записа, се подава задължително по електронен път с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Право на данъчен кредит за налични активи и услуги преди датата на регистрацията или преди датата на повторна регистрация
Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация, описани в регистрационен опис по образец – приложение № 2, който е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 76 от закона възниква само за наличните активи към датата на повторната регистрация, описани в регистрационен опис по образец – приложение № 3, който е подаден не по-късно от 45 дни от датата на повторната регистрация.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато активът се е използвал, използва се или ще се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, за начисления данък е налице право на частичен данъчен кредит, изчислен по реда на чл. 73 от закона.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от закона се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период.
(5) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 не възниква и не може да се упражни, ако описът по ал. 1 и 2 е подаден след срока по ал. 1 и 2.
(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) При условията на ал. 1 – 5 правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква и за налични активи към датата на регистрацията, за които лицето е начислило данък по чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 ЗДДС.
(7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Когато някой от описите по ал. 1 и 2 съдържа повече от пет записа, се подава задължително по електронен път с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Право на приспадане на данъчен кредит по дебитни известия
Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на чл. 115, ал. 1 от закона, когато за доставката е издадено дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода.
Глава десета
ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ
Стоки и услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели
Чл. 62. (1) Представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.
(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.
Стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел
Чл. 63. Регистрираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги с незначителна стойност, които се предоставят с рекламна цел, когато доставките, които се рекламират, са освободени доставки или доставки и дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Глава единадесета
КОРЕКЦИИ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ
Изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона
Чл. 64. (1) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 3 от закона не се включват следните доставки:
1. чл. 6, ал. 4, чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 1 и 3, чл. 129 от закона;
2. доставка на стока в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон, когато не се предоставя обезщетение.
(2) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 4 от закона не се включват следните доставки:
1. доставките по ал. 1;
2. получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки; това не се отнася за:
а) кредитните и финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
б) застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането;
в) колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества и управляващи дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, осигурителни дружества, пенсионни фондове и управляващи дружества по Кодекса за социално осигуряване, здравноосигурителни дружества по Закона за здравното осигуряване.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Лицето следва да разполага с данните, необходими за изчисляване на коефициентите по чл. 73 от закона, които само изчислява, като ги закръглява до втория знак след десетичната запетая към следващото по-голямо число по правилото:
0,120…1
0,126
0,121
0,127
0,122 = 0,13
0,128 = 0,13
0,123
0,129…9
0,124
0,130
0,125
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случай че лицето установи, че в справки – декларации за предходни данъчни периоди, е приложен грешен коефициент по чл. 73 от закона, допуснатата грешка се поправя по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.
Годишна корекция по чл. 73, ал. 8 от закона
Чл. 65. (1) Разликата по чл. 73, ал. 8 от закона се изчислява по следната формула:
ГК = Дпдчк x Ктг – ПЧДКтг, където:
ГК е размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона;
Дпдчк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит за текущата година;
Ктг – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата година;
ПЧДКтг – общата сума на ползвания частичен данъчен кредит през текущата година.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 3 от 2007 г.) Размерът на годишната корекция по ал. 1 се посочва в клетка 43 на приложение № 13 за последния данъчен период със знак „+“ или „-„. За корекцията се съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 3 – 7 не се попълват, а размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се отразява със знак „+“ или „-„. Протоколът се издава най-късно на последния ден на последния данъчен период и се отразява в дневника за покупките за този последен данъчен период.
Корекции на ползван данъчен кредит (Загл. изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)
Чл. 66. (1) Корекциите по чл. 79, ал. 1 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. описание на стоката или услугата;
5. размер на ползвания данъчен кредит;
6. (нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) брой години по чл. 79, ал. 6 от закона;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) размер на дължимия данък по чл. 79, ал. 6 от закона.
(2) Протоколът по ал. 1 се издава най-късно на последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията.
(3) Корекцията по чл. 79, ал. 2 от закона се извършва чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. описание на стоката или услугата;
5. размер на ползвания данъчен кредит;
6. (нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) брой години по чл. 79, ал. 7 от закона;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) коефициент по чл. 79, ал. 7 от закона;
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) размер на дължимия данък по чл. 79, ал. 7 от закона.
(4) Протоколът по ал. 3 се издава най-късно на последния ден от последния данъчен период на годината, през която са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията.
(5) Протоколите по ал. 1 и 3 се отразяват в дневника за продажбите и справка-декларацията за данъчния период, през който са издадени.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Корекцията по ал. 6 се извършва чрез съставяне на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер и дата;
2. име и идентификационен номер на лицето по чл. 94, ал. 2 от закона;
3. основание за извършване на корекцията;
4. вид и количество на стоката;
5. размер на дължимия данък (ползван данъчен кредит).
(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 3 от 2007 г.) Протоколът по ал. 7 се издава най-късно на последния ден на данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станал изискуем, и се отразява в дневника за продажбите за този данъчен период.
Корекции на данък, за който не е упражнено право на приспадане и на ползван данъчен кредит в други случаи
(Загл. изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)
Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите на чл. 79, ал. 8 от закона регистрираното лице има право:
1. да увеличи размера на ползвания частичен данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
а) за недвижимите вещи:
УДК = (Дпчдк – Дпчдк х Кгпчдк) х 1/20 х БГ, където:
УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, без годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на частичен данъчен кредит включително;
б) за всички останали стоки или услуги:
УДК = (Дпчдк – Дпчдк х Кгпчдк) х 1/5 х БГ, където:
УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, без годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на частичен данъчен кредит включително;
2. когато не е приспаднало данъчен кредит при производството, закупуването, придобиването или вноса на стоки или услуги, които впоследствие използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от закона, да упражни право на данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
а) за недвижимите вещи:
ДК = ДДС х 1/20 х БГ, където:
ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС – размерът на данъка върху добавената стойност съгласно данъчните документи за производството, закупуването, придобиването или вноса, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, без годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на производството, закупуването, придобиването или вноса;
б) за всички останали стоки или услуги:
ДК = ДДС х 1/5 х БГ, където:
ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС – размерът на начисления данък върху добавената стойност съгласно данъчните документи за производството, закупуването, придобиването или вноса, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, без годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на производството, закупуването, придобиването или вноса.
(2) Увеличаването на размера на ползвания частичен данъчен кредит по ал. 1, т. 1 или упражняването на правото на данъчен кредит по ал. 1, т. 2 се извършва чрез издаване на протокол, който съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. описание на стоката или услугата;
5. начислен данък, за който е упражнено право на приспадане на частичен данъчен кредит, или начислен данък, за който не е упражнено право на приспадане;
6. брой години по ал. 1;
7. коефициент по ал. 1, т. 1;
8. размерът на увеличения данъчен кредит по ал. 1, т. 1 или частта на размера на данъчния кредит по ал. 1, т. 2.
(3) Протоколът по ал. 2 се издава на последния ден от данъчния период, през който са настъпили обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона.
(4) Правото на приспадане на данъчния кредит по ал. 1 се упражнява чрез отразяване на протокола по ал. 2 в дневника за покупките и в справка-декларацията за последния данъчен период на годината, в която изтича срокът по ал. 1, и при условие, че стоките или услугите са използвани само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от закона за периода от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона до последния ден на този последен данъчен период.
(5) Когато преди изтичане на срока по ал. 1 лицето се дерегистрира, правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява чрез отразяване на протокола по ал. 2 в дневника за покупките и в справка-декларацията за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 от закона и при условие, че стоките или услугите са използвани само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от закона за периода от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона до последния ден на този последен данъчен период.
(6) Когато преди изтичане на срока по ал. 1 лицето извърши облагаема по чл. 69 от закона доставка на стоката или услугата, правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява чрез отразяване на протокола по ал. 2 в дневника за покупките и в справка-декларацията за данъчния период, през който данъкът за доставката е начислен, и при условие, че стоките или услугите са използвани само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от закона за периода от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона до датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката.
(7) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Правото на данъчен кредит по ал. 1, т. 2 се упражнява само когато регистрираното лице е отразило данъчния/те документ/и за производството, закупуването, придобиването или вноса на стоката или услугата в дневника за покупки в срока по чл. 124, ал. 4 от закона.
Глава дванадесета
ПРИХВАЩАНЕ, ПРИСПАДАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТ ЗА ПЕРИОДА –
ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Процедура за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване
Чл. 68. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване и същото лице има изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски до изтичане на края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения данък за възстановяване.
(2) На приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от закона подлежи данъкът за възстановяване или остатъкът от него след прихващането – ако такова е извършено до подаване на следващата справка-декларация, с изключение на:
1. данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 92, ал. 3 и 4 от закона;
2. данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване, заедно с остатъка от друг данък за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 5 от закона.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.
(4) Когато в клетка 80 на справка-декларацията се посочи данък за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване след приключила процедура по приспадане, лицето е длъжно заедно със справка-декларацията да подаде и справка за извършеното приспадане по образец – приложение № 6, по отношение на този данък.
(5) Органът по приходите може да изиска подаването на справка за извършено приспадане и по отношение на друг данък за възстановяване.
(6) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) Сумите от получените от лицето авансови плащания по доставки не се включват при изчисляване съотношението по чл. 92, ал. 3 от закона.
Остатък за внасяне
Чл. 69. (1) Когато по време на текуща процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона лице декларира в подадената от него справка-декларация за определен данъчен период данък за внасяне и след извършеното приспадане е налице остатък от данъка за внасяне, този остатък се дължи в срока по чл. 89 от закона.
(2) Когато по време на текуща процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона лице декларира в подадената от него справка-декларация за определен данъчен период данък за внасяне, който може да се приспада с повече от един данък за възстановяване, приспадането се извършва последователно с всеки данък за възстановяване по реда на възникването му.
Данък за възстановяване в 30-дневен срок
Чл. 70. (1) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване и за същото лице са налице обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 и 4 от закона и то желае да прилага тази разпоредба, лицето посочва в клетка 81 или клетка 82 на справка-декларацията за периода данъка за възстановяване, който подлежи на възстановяване или прихващане в 30-дневен срок.
(2) Обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 и 4 от закона се удостоверяват от лицето чрез деклариране в справка-декларацията за съответния данъчен период.
(3) В случаите по ал. 1 разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и 3 не се прилагат и данъкът за възстановяване не участва в процедура по приспадане.
Приключване на процедура по приспадане на данъчен кредит при дерегистрация
Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от закона, се смята, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли и лицето посочва в клетка 80 на справка-декларацията за последния данъчен период остатъка от данъка за възстановяване след извършеното до момента приспадане.
Глава тринадесета
РЕГИСТРАЦИЯ
Идентификационен номер по ДДС
Чл. 72. (1) Не могат да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност лица, които нямат регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) В случаите на регистрация по чл. 154 от закона, Националната агенция за приходите издава на лицето служебен идентификационен номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на подаденото заявление от лицето по чл. 95, ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност на чуждестранни лица чрез акредитиран представител се извършва в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на чуждестранното лице.
(4) При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност се издава идентификационен номер по ДДС, който съдържа знакът BG, последван от идентификационния номер на лицето.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) При регистрация по чл. 154 от закона идентификационният номер за целите на ДДС съдържа знака EU.
Задължения на лицата във връзка с основанията за регистрация
Чл. 73. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) Всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона. В облагаемия оборот на лицата, регистрирани по чл. 97б от закона, не се включва оборотът от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.
(2) Всички данъчно задължени лица и данъчно незадължени юридически лица, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, са длъжни:
1. да определят текущо общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;
2. да определят за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки.
(3) Всички регистрирани лица, които извършват доставки на стоки при условията на дистанционни продажби, са длъжни:
1. да определят текущо общата сума на доставките на стоки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно;
2. да определят за всяка от двете календарни години преди текущата сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно.
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) В случаите на чл. 107, т. 3, буква „а“ от закона при определяне на облагаемия оборот по ал. 1 се включва и оборотът на лицето, формиран от дейността на лицето в качеството му на едноличен търговец до заличаването му от търговския регистър.
(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, 99, 100, 102, 132 или 133 от закона, се счита за регистрирано и на основание чл. 97а от закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 97б от закона, не се счита за регистрирано на основание чл. 97а от закона и обратното.
Документи във връзка с регистрацията
Чл. 74. (1) Заявлението за регистрация по чл. 101, ал. 1 от закона се подава по образец – приложение № 1.
(2) Към заявлението за регистрация се прилагат следните документи:
1. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия – за регистрация по чл. 96, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от закона;
2. справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки – за регистрация по чл. 99, ал. 1 от закона;
3. (нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) декларация относно липсата на влязла в сила присъда или на образувано наказателно производство за престъпления против данъчната система от лицата по чл. 176а, ал. 1 от закона, с изключение на случаите на регистрация по чл. 97а, чл. 97б и чл. 99, ал. 1 от закона.
(3) В случаите на регистрация на основание чл. 133 от закона към заявлението за регистрация се прилагат и:
1. удостоверение от компетентните данъчни власти за актуална данъчна регистрация в чужбина на чуждестранното лице и превод от него;
2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) оригинал на нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията по чл. 133, ал. 6 и чл. 135, ал. 2 и 3 от закона;
3. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) копие от документите за самоличност, ако лицето – акредитиран представител, е физическо лице;
4. документ от компетентните данъчни власти, удостоверяващ регистрация за целите на ДДС в друга държава членка – за регистрация по чл. 98 и чл. 100, ал. 3 от закона;
5. документ от компетентните данъчни власти, удостоверяващ, че същите са уведомени, че лицето желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната – за регистрация по чл. 100, ал. 3 от закона.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.).
(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Уведомяването по чл. 101, ал. 5 от закона при промяна на електронния адрес се извършва чрез подаване на декларация от регистрираното лице в 7-дневен срок, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) В случаите на регистрация по чл. 97б от закона заявлението по ал. 1 се подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
Удостоверение за регистрация
Чл. 75. (1) Удостоверението по чл. 104, ал. 1 и 2 от закона се изготвя по образец – приложение № 4.
(2) Удостоверението по чл. 104, ал. 3 от закона се изготвя по образец – приложение № 5.
Задължения на акредитиран представител
Чл. 76. (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Акредитираният представител е длъжен незабавно да уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е регистрирано чуждестранното лице, ако настъпят обстоятелства, които водят до невъзможност акредитираният представител да изпълнява задълженията си по чл. 133, ал. 6 и чл. 135, ал. 2 и 3 от закона.
(2) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице, възникнали от датата, от която акредитираният представител е приел задълженията по чл. 135 от закона, до 5 години след като е престанал да изпълнява задълженията по чл. 135 от закона, а когато чуждестранното лице е определило друг акредитиран представител – до датата, на която другият акредитиран представител е приел да изпълнява задълженията по чл. 135 от закона.
Глава четиринадесета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА (ДЕРЕГИСТРАЦИЯ)
Документи във връзка с дерегистрацията
Чл. 77. (1) Заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона се подава по образец – приложение № 8.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
2. справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;
3. справка за общата сума на данъчните основи на доставките при условия на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставките на акцизни стоки, за текущата година и за всяка една от двете календарни години преди текущата;
4. (отм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.);
5. удостоверението(ята) за регистрация по чл. 104, ал. 1 и 2 от закона.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.).
(4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Заедно със справка-декларацията за последния данъчен период лицето подава протокол-опис за начисляване на данък по чл. 111 от закона по образец – приложение № 9.
(5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Протокол-описът по ал. 4 се включва в дневника за продажбите за последния данъчен период и в резултата за последния данъчен период, деклариран със справка-декларацията за този данъчен период.
(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случаите на регистрация по чл. 132, ал. 1 от закона, лицето има право на дерегистрация по избор, когато са изминали 12 последователни месеца след месеца на регистрацията, при условие че лицето не подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от закона.
Процедура за прекратяване на регистрация (дерегистрация) на данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 97б от закона, в случаите, когато същото се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза
Чл. 77а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) (1) Когато данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 97б от закона, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза за дерегистрация по чл. 107, т. 5 от закона, в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство подава заявление по образец – приложение № 8, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(2) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, посочени в чл. 77, ал. 2.
(3) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.
(4) В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.
(5) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на регистрация на лицето в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза.
Глава петнадесета
ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ
Изисквания към фактури и известия
Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) Бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 97а, чл. 99, чл. 100, ал. 2, чл. 154 и чл. 156 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
1. пореден номер;
2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;
4. идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона.
(2) Номерата на документите по ал. 1 са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер.
(3) Номерацията на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, започва номерирането отново от „0000000001“.
(4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него документи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.
(5) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.
(6) В случаите на анулиране на документи по чл. 116 от закона протоколът по чл. 116, ал. 4 от закона се съхранява от издателя и от получателя.
(7) Лицата съхраняват, използват и отчитат бланките (формулярите) по реда, предвиден за съхраняване и отчитане на документи в Закона за счетоводството.
(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).
(9) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Фактурите за вътреобщностни доставки на стоки и получени услуги, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се считат за отговарящи на изискванията по чл. 114 от закона, когато поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри.
(10) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл. 114, ал. 10 от закона могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.
(11) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Приемането от получателя на електронни фактури и електронни известия към фактури се счита, че отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, независимо дали приемането се извършва в писмена форма (официално или не) или чрез мълчаливо съгласие (чрез обработване или плащане на получените фактури и известия към фактурите).
Издаване на фактури и известия
Чл. 79. (1) С изключение на случаите по чл. 113, ал. 3 от закона фактура и известие към фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 2007 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за:
1. доставка на стоки като посредник в тристранна операция с място на изпълнение на територията на друга държава членка; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „чл. 141 2006/112/ЕО“;
2. извършена доставка на стоки и/или услуги от нерегистрирано по закона лице или лице, регистрирано на основание чл. 97а, 99 и 100, ал. 2 от закона в рамките на независимата му икономическа дейност, с място на изпълнение на територията на страната. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „чл. 113, ал. 9“;
3. доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“, както и съответната разпоредба от закона или правилника;
4. за доставка от данъчно задължено лице на стоки, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия; във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва – съответната разпоредба на закона;
5. за вътреобщностна доставка на стоки; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“, както и съответната разпоредба от закона;
6. (нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) извършени от лице, регистрирано на основание чл. 97б от закона, доставки с място на изпълнение на територията на страната, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „чл. 113, ал. 9 ЗДДС“.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:
1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;
2. на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
(4) При извършване на освободена доставка във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба от закона, съгласно която доставката е освободена.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставка на обща туристическа услуга във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва режим на облагане на маржа – туристически услуги.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) За доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Оригиналът на фактурата/известието се предоставя на получателя по доставката.
(8) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)При настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.
(9) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Независимо от ал. 8, в случаите по чл. 25, ал. 8 от закона при възникване на данъчното събитие за доставката регистрираното лице задължително издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
(10) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато за извършено авансово плащане за доставка, за която данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият е начислил данък и впоследствие при възникване на данъчното събитие за доставката данъкът е изискуем от регистрираното по закона лице-доставчик, последният издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката и начислява данъка.
(11) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите по ал. 10 издаденият от получателя протокол се анулира като погрешно съставен по реда на чл. 80, ал. 5 и 6.
(12) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Фактура/известия към фактура може да не се издава при доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол, за които данък не се начислява или приложимата данъчна ставка е 0 на сто.
(13) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) При доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол и за които се начислява данък в размер на 20 на сто, фактурата/известието се издава от Евроконтрол от името и за сметка на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. В тези случаи чл. 78, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 не се прилагат.
(14) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За извършени авансови плащания за две или повече доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същи данъчен период, може да се издаде сборна фактура.
(15) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Фактура за доставка на стока или услуга или за получено авансово плащане може да се издаде в срока за издаване на сборна фактура, когато тази доставка не е последвана от други, поради прекратяване на договора през същия данъчен период.
(16) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Разпоредбите на чл. 114, ал. 7 и чл. 115, ал. 7 от закона се прилагат само за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
(17) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) При доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 и чл. 23, ал. 4 и 5 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Издаване на фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – самофактуриране, когато доставчикът и получателят са лица, установени на територията на страната (Загл. изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)
Чл. 79а. (Нов – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11 от закона, когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, документирането се извършва по реда на закона и този правилник.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11 от закона получателят по доставката с място на изпълнение на територията на страната може да издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, ако има предварително споразумение (устно и писмено) за това между двете страни. В тези случаи доставчикът не се освобождава от отговорност за задълженията по отношение на документирането на доставките и свързаните с това задължения по закона и този правилник.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Когато получателят не издаде фактура в законоустановения срок, доставчикът е длъжен да документира, декларира и отчете доставката.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Споразумението се счита за предварително, когато е сключено преди началото на самофактурирането.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Условията на предварителното споразумение и процедурите за приемане на всяка фактура между доставчика и получателя се определят от двете страни.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Споразумението по ал. 1 може да съдържа следната информация:
1. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя;
2. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика;
3. срок, за който се сключва споразумението;
4. съгласие на доставчика да приема фактурите, издавани от получателя от името и за сметка на доставчика;
5. начин, по който доставчикът ще уведомява получателя за неприемане на издадените от получателя от негово име фактури;
6. съгласие на доставчика да не издава фактури за доставките, обхванати от споразумението;
7. задължение на доставчика за незабавно уведомяване на получателя при прекратяване на регистрация по ДДС.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Ако в споразумението не е предвидено друго, доставчикът изрично потвърждава на получателя приемането на издадената при условията на самофактуриране фактура или известие към фактура.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Ако в споразумението не е предвидено друго, погрешно съставени или поправени документи при самофактурирането се анулират по реда на чл. 116 от закона от получателя по доставката. За погрешно съставени се смятат и издадените от получателя фактури и известия към тях, които не са приети от доставчика, в съответствие с предвидения за това ред.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Получателят по доставката не може да делегира издаването на фактурата или известието към фактурата на трето лице.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Преди издаване на фактура или известие към фактура при самофактуриране получателят по доставката извършва проверка за валидна регистрация по закона на доставчика към датата, на която данъкът е станал изискуем.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по ал. 1 във фактурата или известието към фактура се вписва „самофактуриране“, както и основанието за това.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Издадените фактури или известия към фактура при самофактурирането са с номера от диапазон, предоставен от доставчика.
(13) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Доставчикът уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за направените споразумения по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването на всяко такова споразумение. Когато споразумението е в писмена форма, при уведомяването предоставя и копие от споразумението. Уведомяването може да бъде извършено и от получателя пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика при наличие на нотариално заверено пълномощно от доставчика.
(14) Споразумението се прекратява при:
1. изтичане на срока;
2. (отм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.);
3. по взаимно съгласие на страните;
4. едностранно.
(15) В случаите на ал. 14, т. 3 доставчикът, а по т. 4 – страната, прекратила споразумението, уведомява за прекратяването компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика в 3-дневен срок.
Издаване на фактура или известие към фактура в случаите по чл. 113, ал. 11 от закона, когато доставчикът или получателят е лице, установено на територията на страната
Чл. 79б. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) (1) Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият – в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
(2) При доставка на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато получателят е лице, установено на територията на страната, документирането се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
(3) При доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят е лице, установено на територията на друга държава членка, получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.
(4) При доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят е лице, установено на територията на страната, получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.
(5) При доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
(6) При вътреобщностна доставка на стоки по чл. 7 от закона получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.
(7) При вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13 от закона документирането се извършва от получателя по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на вътреобщностната доставка. В този случай се издава и протокол по реда на чл. 117 от закона.
(8) Страните по предварителното споразумение при необходимост могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемане на фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице – доставчик.
Протоколи
Чл. 80. (1) Бланките на протоколите, издавани от регистрирани по закона лица, с изключение на протоколите по чл. 116, ал. 4 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването реквизити по чл. 78, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
(2) Номерата на протоколите са нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката. Всички екземпляри на един и същи протокол носят един и същ номер.
(3) Номерацията на бланките на протоколите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година.
(4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него протоколи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.
(5) Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови.
(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) За погрешно съставени се смятат и издадените протоколи, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните протоколи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) За протоколите се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 7.
Издаване на протоколи
Чл. 81. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрираните лица за всяка отделна доставка издават задължително протокол по чл. 117, ал. 2 от закона в следните случаи:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 2007 г.) когато лицето е получател по доставка по чл. 82, ал. 2, 4 и 5 от закона, както и когато лицето е придобиващ по чл. 82, ал. 3 и чл. 84 от закона;
2. когато лицето е вносител по чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 от закона във връзка с чл. 49, ал. 4 и чл. 50, ал. 2 от този правилник;
3. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 6, ал. 3 (включително за безвъзмездни вътреобщностни доставки), чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от закона;
4. когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 от закона във връзка с чл. 87, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от този правилник;
5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) по чл. 9, ал. 4, чл. 39, чл. 46, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и 3, чл. 67, ал. 2 и чл. 100, ал. 1 от този правилник;
6. (нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) при усвояване на финансирания (субсидии) по чл. 16.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 1 се изготвят съгласно изискванията на чл. 117, ал. 2 от закона, доколкото не е предвидено друго в този правилник.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона протоколът по ал. 1 трябва да съдържа:
1. идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка;
2. номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протокол по чл. 116, ал. 4 от закона може да не се издава, когато датата на издаване на анулирания документ съвпада с датата на издаване на новия документ.
(5) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) В случаите по чл. 73а от закона, когато данъкът е начислен извън сроковете по чл. 117, ал. 3 от закона, издаденият протокол не се отразява в дневника за продажбите за периода, през който е издаден. Същият следва да се отрази в дневниците за продажби и покупки за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.
Издаване на данъчни документи в особени случаи
Чл. 82. (1) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Когато след вписване на обстоятелства по чл. 10 в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка или основания за разваляне на доставка, изменението се документира чрез:
1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на известие към фактурата, в което като получател се посочва правоприемникът – в случаите, когато по доставката преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят по чл. 10 от закона е бил получател;
2. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на известие към фактурата, в което като доставчик се посочва правоприемникът – в случаите, когато по доставката преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят по чл. 10 от закона е бил доставчик;
3. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона, в който правоприемникът се посочва като издател – в случаите, когато данъкът е начислен от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя по чл. 10 от закона чрез издаване на протокол.
(2) В издадените по ал. 1 документи се вписва задължително, че получателят/доставчикът е правоприемник по чл. 10 от закона.
(3) Правоприемникът по чл. 10 от закона трябва да притежава копие на данъчния документ за доставката, по повод на която е издаден документът по ал. 1.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Когато след вписване на обстоятелства по чл. 10 в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ възникнат основания за анулиране на данъчен документ по чл. 116 от закона, в новия данъчен документ и в протокола по чл. 116, ал. 4 от закона като доставчик, съответно получател, се посочва правоприемникът по чл. 10 от закона.
Документиране на доставки на стоки и услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, както и при продажба по Закона за особените залози и Закона за кредитните институции
Чл. 83. (1) В случаите на продажба по чл. 131, ал. 1 от закона публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор съставя документ за продажбата, който съдържа най-малко следните реквизити:
1. наименование/име, адрес и идентификационен номер на публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор;
2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ);
3. наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС (ако има такъв) на получателя (купувача);
4. количество и вид на стоката или вид на услугата;
5. данъчна основа и данък;
6. продажна цена на вещта по чл. 131, ал. 2 от закона;
7. дата на издаване на документа;
8. име, фамилия и подпис на съставителя на документа.
(2) Документът по ал. 1 се издава в 3 екземпляра в срок до 5 дни, считано от получаване на пълната цена по продажбата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В срока по ал. 2 публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор подава уведомление по образец – приложение № 20, до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ).
(4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)Когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му, доставката се документира от доставчика (собственика на вещта – длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) по общия ред на закона. Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 131, ал. 4 от закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ), доставката е освободена.
(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите на продажба по чл. 131 от закона, когато за предмета на проданта е приложим чл. 50, ал. 1 от закона, собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) трябва да уведоми публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор за наличие на това обстоятелство до обявяването на проданта.
Възстановяване на преведен на Националната агенция за приходите данък при отмяна на публична продан или продажба от заложен кредитор,
документиране и отчитане
Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) (1) При отмяна на публичната продан или продажбата от компетентния орган преведеният на Националната агенция за приходите данък по проданта/продажбата се възстановява въз основа на искане за възстановяване по чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, подадено от:
1. купувача – в случаите на съдебно отстранение по реда на Гражданския процесуален кодекс и по чл. 239, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; или
2. банката – заложен кредитор, превела данъка – в случаите на продажба, извършена по реда на чл. 60, ал. 3 от Закона за кредитните институции; или
3. съдебния, съответно публичния изпълнител, превел данъка – във всички останали случаи.
(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. оригинал на екземпляра на купувача от документа по чл. 83, ал. 1, издаден за продажбата;
2. заверен препис от влязлото в сила решение на компетентния орган за отмяна на публичната продан или продажбата.
(3) Когато купувачът е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по публичната продан/продажбата, отчита отмяната й въз основа на влязло в сила решение на компетентния орган. Корекцията в размер на приспаднатия данъчен кредит се извършва през данъчния период, през който решението е влязло в сила, като документът по чл. 83, ал. 1 се отразява в дневника за покупки с противоположен знак.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на съдебно отстранение по реда на Гражданския процесуален кодекс и по чл. 239, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ), който изцяло или частично е приспаднал данъчен кредит за стоките, предмет на продажбата/проданта, начислява и дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6, съответно ал. 7, от закона.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Корекцията по ал. 4 се извършва по реда на чл. 79, ал. 4 от закона през данъчния период, през който е влязло в сила решението на компетентния съд, с което е установено, че собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) не е бил собственик на продадения имот. Обстоятелствата по чл. 79, ал. 3 от закона се считат възникнали през годината, през която е влязло в сила постановлението за възлагане, съответно договорът за продажба, по които купувачът впоследствие е съдебно отстранен.
(6) В случаите на обжалване на публична продан по реда на чл. 256 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато жалбата бъде уважена и жалбоподателят е обявен за купувач, публичният изпълнител прилага чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от закона въз основа на акта на компетентния орган. Към уведомлението по образец – приложение № 20, изготвено въз основа на акта на компетентния орган, се прилага копие на първоначално подаденото уведомление.
(7) В случаите на ал. 6, когато публичният изпълнител е превел дължимия данък по продажбата по реда на чл. 131, ал. 1, т. 1 от закона, и жалбоподателят, обявен за купувач е предложил по-висока цена, публичният изпълнител превежда по същия ред разликата между дължимия за проданта и вече преведения данък.
(8) В случаите по ал. 6, ако жалбоподателят, обявен за купувач, е предложил по-ниска цена, органът по приходите по искане на публичния изпълнител възстановява разликата между внесения данък и дължимия данък по действителната продажба по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Документиране на неустойки и лихви с обезщетителен характер
Чл. 84. За документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Глава шестнадесета
ДОСТАВКИ СЪС СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ
Раздел I
Туристически услуги
Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Данъкът при доставката на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от закона се определя по следната формула:
ОС — ПокОб
Д
=
____________
x ДС, където:
100 + ДС
ОС е общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
ПокОб – общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко;
ДС – данъчната ставка в размер 20 на сто.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Когато е приложима разпоредбата на чл. 140 от закона, данъкът се определя по следната формула:
ОС — ПокОб
Д =
____________
x ДС x (1—К), където:
100 + ДС
ОС е общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
ПокОб – общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко;
ДС – данъчната ставка в размер 20 на сто.
К – коефициент, закръглен до втория знак след десетичната запетая и определен по следната формула:
Пок
К =
________
, където:
ПокОб
Пок е общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко и които са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Закръгляването по ал. 2 се извършва по правилото:
0,120
0,125
0,121
0,126
0,122 = 0,12
0,127 = 0,13
0,123
0,128
0,124
0,129
Документиране на доставките на обща туристическа услуга
Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Туроператорите документират извършените от тях доставки на обща туристическа услуга, включително получените авансови плащания по такива доставки, с издаването на фактури и известия към фактури, в които не се посочва данък.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Фактурите по ал. 1 се издават в срок до 5 дни от датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане) или от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а известията към фактурите по ал. 1 – в срок до 5 дни от изменението на общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Фактурите и известията към фактурите по ал. 1 се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени, без за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) За доставките на туристически услуги туроператорът съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона, който не се включва в дневника за продажбите.
Начисляване на данъка
Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът начислява данъка за извършената от него доставка на обща туристическа услуга, като съставя протокол най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие.
(2) Освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона протоколът по ал. 1 трябва съдържа и номер и дата на данъчните документи, издадени във връзка с доставката.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случай на изменение на данъчната основа на доставката, за която е издаден протокол по ал. 2, корекцията се извършва в 15-дневен срок от възникване на изменението, като се издава протокол за корекция, който отговаря на изискванията на чл. 117, ал. 4 от закона.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 2 и 3 се отразяват в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като за тях се попълва и информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.
Доставки на обща туристическа услуга
Чл. 87а. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.
Раздел II
Доставки на стоки втора употреба, на произведения на изкуството, на колекционерски предмети и на антикварни предмети
Доставки на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети
Чл. 88. (1) (Предишен текст на чл. 88 – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Данъкът при доставката на стоки по специален ред на облагане на маржа по глава седемнадесета от закона се определя по следната формула:
ЦПро — ЦПок
Д =
___________
x ДС, където:
100 + ДС
Д е дължимият за доставката данък;
ЦПро – общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
ЦПок – сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъкът по закона;
ДС – ставката на данъка, приложима за доставките по глава седемнадесета от закона.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Правото на избор по чл. 143, ал. 3 от закона се упражнява чрез подаване на уведомление по образец съгласно приложение № 23.
Документиране на доставките
Чл. 89. (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 20.02.2007 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба, или режим на облагане на маржа – произведения на изкуството, или режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Фактурите и известията към фактурите по ал. 1 се описват в дневника за продажбите за съответния период, без за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.
Начисляване на данъка
Чл. 90. (1) В края на всеки данъчен период дилърите начисляват данъка за извършените от тях доставки по глава седемнадесета от закона, като съставят протокол.
(2) Протоколът по ал. 1 следва да включва следната информация:
1. номер и дата;
2. наименование, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето, което го издава;
3. данъчен период;
4. описание на стоката – втора употреба, произведението на изкуството, колекционерския предмет или антикварния предмет;
5. покупна цена на стоката по т. 4;
6. продажна цена на стоката по т. 4;
7. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) разлика между продажната цена по т. 6 на доставената стока и покупната цена по т. 5, поотделно за всяка доставка през периода;
8. (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) обща сума на положителните разлики по т. 7 за периода;
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) начислен данък за периода.
(3) За продажбите чрез публичен търг се изготвя отделен протокол.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 2 и 3 се описват в дневника за продажбите за данъчния период, като за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.
Данъчен кредит
Чл. 91. Когато дилърът не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 3 от закона, правото на данъчен кредит за внесените и придобити стоки по чл. 143, ал. 3, т. 1 и 2 от закона възниква и се упражнява по общия ред на закона.
Чл. 92. (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).
Среден марж на дилъра
Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Средният марж на дилъра се определя на база извършените доставки по глава седемнадесета от закона за последните 12 месеца преди датата на прекратяване на регистрацията на дилъра по следната формула:
където:
СМ е средният марж на дилъра, закръглен до втория знак след десетичната запетая;
ОЦПро – общата сума на ЦПро по чл. 88 за периода;
ОЦПок – общата сума на ЦПок по чл. 88 за периода.
(2) Данъкът при прекратяването на регистрацията на дилър се определя по следната формула:
ЦПок x СМ x ДС
Д =
________________
, където
100
Д е дължимият данък по повод прекратяването на регистрацията на дилъра за наличните стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
ЦПок – сумата, която е платена или ще бъде платена за наличните стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъкът по закона;
СМ – средният марж, определен съгласно ал. 1;
ДС – ставката на данъка, приложима за доставките по глава седемнадесета.
(3) Дилърът дължи данък по общия ред на закона при прекратяване на регистрацията за наличните активи, за които не е начислен данък съгласно ал. 2.
Отчет за извършените продажби
Чл. 94. (1) В случаите по чл. 151, ал. 6 от закона за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава седемнадесета от закона, дилърът съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона.
(2) Отчетът по ал. 1 не се включва в дневника за продажбите.
(3) Доставките на стоки, различни от тези по ал. 1, се отчитат по общия ред на закона.
Раздел III
Специални режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели данъчно незадължени лица.
(Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.)
Документи във връзка с регистрация и дерегистрация за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза
(Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.)
Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) (1) Заявлението за регистрация за прилагане на режим извън Съюза по чл. 154, ал. 2 от закона и заявлението за актуализация по чл. 154, ал. 8 от закона се подават по образец – приложение № 16.
(2) Заявлението за прекратяване на регистрация за прилагане на режим извън Съюза по чл. 155, ал. 2 от закона се подава по образец – приложение № 17.
(3) Заявлението за регистрация за прилагане на режим в Съюза по чл. 156, ал. 2 от закона и заявлението за актуализация по чл. 156, ал. 8 от закона се подават по образец – приложение № 18.
(4) Заявлението за прекратяване на регистрация за прилагане на режим в Съюза по чл. 157, ал. 2 от закона се подава по образец – приложение № 30.
Електронен регистър
Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) Структурираният формат на предоставяната по електронен път информация по чл. 159г, ал. 2 от закона се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Деклариране и корекции на подадени справка-декларации
Чл. 97. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) (1) Справка-декларацията по чл. 159б, ал. 4 от закона за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза за всеки данъчен период се изготвя и подава от регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 от закона лице по реда на чл. 119.
(2) След изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация в случаите по чл. 159ж, ал. 5 от закона се изготвя и подава справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза, съответно корекции в подадена справка-декларация се извършват по реда на чл. 119. В справка-декларацията се посочват само доставки с място на изпълнение на територията на страната. Справка-декларация не се подава за период, през който не са извършвани доставки с място на изпълнение на територията на страната.
(3) Надвнесен данък в резултат на корекция на справка-декларация по ал. 2 се прихваща или възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Раздел ІІІа
(Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
Доставка на стоки и/или услуги по приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, с място на изпълнение на територията на страната, по която данъкът е изискуем от получателя
Документиране и отчитане на доставките
Чл. 97а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Доставките на стоки и/или услуги, описани в приложение № 2 от закона, се посочват в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“ на отчетните регистри по чл. 124 от закона със:
а) код „01“ за доставки на стоки и/или услуги по част І на приложение № 2 от закона;
б) код „02“ за доставки на стоки по част ІІ на приложение № 2 от закона.
(2) Регистрирано лице, което извършва доставка по ал. 1, посочва в издадената фактура и известията към нея като основание за неначисляване на данъка „обратно начисляване по чл. 163а, ал. 2 ЗДДС“.
(3) Лицето по ал. 2 отразява издадените фактури и известията към тях в дневника за продажби, като не попълва колони 10 и 12, когато получателят по доставката е регистрирано лице.
(4) Регистрираното лице, което е получател по доставките по ал. 1, отразява издадените протоколи по чл. 117 или чл. 163б, ал. 1, т. 2 от закона, като задължително посочва:
а) данъчната основа в колони 9 и 14, съответно данъка в колони 10 и 15 на дневник за продажбите;
б) данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на дневника за покупките.
(5) Регистрираното лице, получател по доставките по ал. 1, отразява получената фактура и известия към нея в дневника за покупките, като попълва само данните в колони от 1 до 8а на дневника за покупките.
Раздел IV
Инвестиционно злато
Право на избор
Чл. 98. (1) В случаите, когато доставчикът желае да упражни правото си по чл. 160, ал. 2 от закона, той посочва това, като включи в издадения данъчен документ за доставката текста „За тази доставка се прилага чл. 160, ал. 2 от закона и съгласно чл. 161, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъкът ще бъде начислен от получателя в размер …… (посочва се размерът на ДДС).“
(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от получателя по доставката – регистрирано по закона лице.
Доставка на златни материали и полуготови продукти
Чл. 99. (1) Независимо от чл. 82, ал. 1 от закона данъкът за доставката на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се начислява от получателя – регистрирано по закона лице.
(2) В случаите по ал. 1 доставчикът посочва в издадения данъчен документ за доставката текста: „За тази доставка на основание чл. 161, ал. 1, т. 1 ЗДДС получателят следва да начисли ДДС в размер …(посочва се размерът на ДДС).“
Начисляване на данъка
Чл. 100. (1) В случаите по чл. 98, ал. 2 и чл. 99, ал. 1 данъкът се начислява от получателя чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 1 се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем.
(3) В случаите на изменение на данъчната основа за доставката изменението се документира от получателя чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона.
(4) Протоколите по ал. 1 и 2 се отразяват в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Отчетът за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона не се включва в дневника за продажбите.
Раздел V
Специални разпоредби по отношение на нови превозни средства
Декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство
(Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)
Чл. 101. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Всяко лице по чл. 168 от закона, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от закона или извърши инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2 от закона, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване или извършената вътреобщностна доставка, като подаде декларация по образец – приложение № 19.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или за доставката е станал изискуем. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистрирано лицето или подлежи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Към декларацията по ал. 1 се прилага копие от документа, издаден от доставчика, който задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 – 15 от закона.
Внасяне на данъка при вътреобщностно придобиване на ново превозно средство
(Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)
Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, се внася от лицето по чл. 101 в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.)Данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Възстановяване на данък при последваща вътреобщностна доставка на ново превозно средство
(Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)
Чл. 103. (1) Правото на възстановяването на данъка по чл. 168, ал. 5 от закона се упражнява, като лицето, извършващо вътреобщностната доставка на новото превозно средство, посочва размера на данъка, подлежащ на възстановяване, в декларацията за извършена вътреобщностна доставка по чл. 101, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 към декларацията се прилагат следните документи:
1. копие на документ, удостоверяващ придобиването на новото превозно средство:
а) (доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от закона – когато превозното средство е закупено на територията на страната, или
б) (доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона – когато превозното средство е внесено, или
в) документ, издаден от доставчика, който задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 – 15 от закона – когато превозното средство е придобито от вътреобщностно придобиване;
2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) копие на платежен документ, удостоверяващ, че данъкът е внесен в държавния бюджет – когато превозното средство е придобито от внос или от вътреобщностно придобиване;
3. документи, доказващи изпращането или транспортирането на превозното средство от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице, или
б) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика, или
в) писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от получателя;
4. декларация (свободен текст), подписана от получателя, в която той удостоверява:
а) че придобива ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба на закона;
б) че е запознат, че вътреобщностното придобиване на превозното средство подлежи на деклариране и облагане с данък в държавата членка, където превозното средство се изпраща/транспортира;
5. документ, издаден от сервиз, застраховател или компетентен държавен орган (министерство, ведомство и др.), удостоверяващ, че превозното средство е ново по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба на закона.
(3) Възстановяването по ал. 1 се извършва в 2-месечен срок от подаване на декларацията и приложените към нея документи.
Вътреобщностно придобиване и вътреобщностна доставка на ново превозно средство от регистрирани по закона лица
Чл. 104. (1) (Предишен текст на чл. 104 – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Всяко регистрирано по закона лице, което извършва вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2 от закона (вкл. инцидентна) или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от закона, прилага общите разпоредби за облагане на вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Фактурите, издадени от лицата по ал. 1, се отразяват във VIES-декларацията за съответния данъчен период само когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, когато получател по доставката е лице, нерегистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, фактурите по ал. 1 не се отразяват във VIES-декларацията.
Глава шестнадесета „а“
(Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Раздел I
(Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
Регистрация за прилагане на специалния режим и прекратяване на регистрацията
Документи във връзка с регистрацията
Чл. 104а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Искането за регистрация по чл. 151а, ал. 4 от закона се подава по образец – приложение № 27.
(2) Към искането за регистрация се прилага справка за облагаемия оборот, който е определен по реда на чл. 96 от закона, по месеци, за последните 12 месеца преди текущия месец.
Разрешение за прилагане на специалния режим
Чл. 104б. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Разрешение по чл. 151а, ал. 5 от закона се изготвя по образец – приложение № 28.
(2) Едновременно с връчването на акта за регистрация на лицето се връчва и разрешението за прилагане на специалния режим.
Документи във връзка с прекратяване на регистрацията
Чл. 104в. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Искането за прекратяване на регистрацията по чл. 151б, ал. 4 от закона се подава по образец – приложение № 29.
(2) Към искането по ал. 1 се прилага справка за облагаемия оборот, който е определен по реда на чл. 96 от закона, по месеци, за последните 12 месеца преди текущия месец.
(3) С акта за прекратяване на регистрация на лице, регистрирано по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 от закона, се прекратява и регистрацията му за прилагане на специалния режим за касова отчетност.
Специален публичен регистър
Чл. 104г. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Специалният публичен регистър по чл. 151а, ал. 8 от закона съдържа данни относно:
1. данните по чл. 169, ал. 1 от закона;
2. датата на регистрацията за прилагане на специалния режим;
3. датата, от която лицето прилага специалния режим;
4. датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на специалния режим.
(2) Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува на интернет страницата на приходната администрация.
Раздел ІІ
(Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
Документиране и отчитане на доставките от регистрирано лице, което прилага специалния режим
Документиране и отчитане на доставките
Чл. 104д. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Документирането на доставка, за която се прилага специалният режим, се извършва по реда на глава единадесета „Документиране на доставките“ от закона.
(2) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона е длъжно да отрази издадените от него или от негово име фактури и известия към фактури за доставки, за които прилага специалния режим, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за получени авансови плащания) не участват при определянето на резултата за периода. Издадените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
(3) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона е длъжно да отрази получените от него фактури и известия към фактури за доставки, за които не е извършено плащане или е извършено частично плащане към датата на данъчното събитие, в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за извършените авансови плащания) не участват при определянето на резултата за периода. Получените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
(4) Получените от лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона фактури и известия към фактури за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона са изключени от обхвата на специалния режим, се отразяват в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
Определяне размера на изискуемия данък
Чл. 104е. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Размерът на изискуемия данък по чл.151в, ал. 3 от закона се определя по следната формула:
ИДпп = ДОпп х ДС, където:
ИДпп е размерът на изискуемия данък върху добавената стойност за получено плащане;
ДС е данъчната ставка;
ДОпп е данъчната основа за полученото плащане, която се изчислява по следната формула:
ДОпп = (ДО – ДОап) х ПП/ДПдс, където:
ДО е данъчната основа по доставката;
ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката;
ПП – полученото частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие;
ДПдс – дължимото плащане към датата на данъчното събитие.
(2) За определяне размера на данъка по ал. 1 се издава протокол в 5-дневен срок от датата, на която е получено плащане по доставката, но не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът е станал изискуем.
(3) Протоколът по ал. 2 задължително съдържа:
1. наименование на документа;
2. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на доставчика;
6. име и адрес на получателя по доставката;
7. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на получателя;
8. номера и датата на документа за полученото плащане;
9. датата, на която данъкът е станал изискуем;
10. данъчна основа и размер на данъка за доставката;
11. общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане;
12. размера на извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие за доставката;
13. частта от данъчна основа на доставката, за която данъкът е станал изискуем;
14. ставката на данъка;
15. частта от начисления към датата на данъчното събитие данък, който става изискуем.
(4) При намаление на данъчната основа или при разваляне на доставка, за която е издаден протокол по ал. 3, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:
1. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;
2. дата на издаване;
3. основанието за издаване на новия протокол;
4. номер на кредитното известие;
5. намалението на частта от данъчна основа на доставката;
6. намалението на данъка.
(5) Протоколът по ал. 4 се издава в 5-дневен срок от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство, но не по-късно от последния ден на месеца, през който е възникнало това обстоятелство.
(6) Размерът на изискуемия данък по чл.151в, ал. 7 от закона се определя по следната формула:
ИДпр = ДОнп х ДС, където:
ИДпр е размерът на изискуемия данък върху добавената стойност при прекратяване на прилагането на специалния режим;
ДС е данъчната ставка;
ДОнп е данъчната основа за неполученото плащане до датата на прекратяване на прилагането на специалния режим, която се изчислява по следната формула:
ДОнп = ДО – ДОап – ДОпп, където:
ДО е данъчната основа по доставката;
ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката;
ДОпп – общият размер на данъчните основи за всички получени на или след датата на данъчното събитие плащания по доставката.
(7) Протоколът за определяне размера на данъка по ал. 6 се издава в 5-дневен срок от датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на специалния режим, но не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът е станал изискуем.
(8) Протоколът по ал. 7 съдържа реквизитите по ал. 3 без тези по т. 8.
(9) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона е длъжно да отрази издадените от него протоколи по ал. 2, 4 и 7 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определяне на резултата за периода.
Определяне размера на данъчния кредит
Чл. 104ж. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Размерът на данъчния кредит по чл. 151г, ал. 1 от закона се определя по следната формула:
ДКип = ДОип х ДС, където:
ДКип е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане за извършено частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие;
ДС е данъчната ставка;
ДОип е данъчната основа за извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие, която се изчислява по следната формула:
ДОип = (ДО – ДОап) х ИП/ ДПдс, където:
ДО е данъчната основа по доставката;
ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката;
ИП – извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие;
ДПдс – дължимото плащане към датата на данъчното събитие.
(2) За определяне размера на данъчния кредит по ал. 1 от получателя, лице по чл. 151б, ал. 1 от закона, се издава протокол в 5-дневен срок от датата, на която е извършено плащането, но не по-късно от последния ден на месеца, през който е извършено плащането.
(3) Протоколът по ал. 2 задължително съдържа:
1. наименование на документа;
2. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на доставчика;
6. име, адрес и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето, което издава протокола;
7. номера и датата на документа за извършеното плащане;
8. датата, на която възниква право на данъчен кредит;
9. данъчна основа и размер на данъка за доставката;
10. общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане;
11. размера на извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие за доставката;
12. частта от данъчна основа на доставката, за която възниква право на данъчен кредит;
13. ставката на данъка;
14. частта от начисления към датата на данъчното събитие данък, за който възниква право на данъчен кредит.
(4) При намаление на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол по ал. 3, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:
1. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;
2. дата на издаване;
3. основанието за издаване на новия протокол;
4. номер на кредитното известие;
5. намалението на частта от данъчна основа на доставката;
6. намалението на данъка.
(5) Протоколът по ал. 4 се издава в 5-дневен срок от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство, но не по-късно от последния ден на месеца, през който е възникнало това обстоятелство.
(6) Размерът на данъчния кредит с право на приспадане по чл. 151г, ал. 6 от закона се определя по следната формула:
ДКпр = ДОнп х ДС, където:
ДКпр е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане при прекратяване прилагането на специалния режим;
ДС е данъчната ставка;
ДОнп е данъчната основа за неизвършеното плащане до датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на специалния режим, която се изчислява по следната формула:
ДОнп = ДО – ДОап – ДОип, където:
ДО е данъчната основа по доставката;
ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката;
ДОип – общият размер на данъчните основи за всички извършени след датата на данъчното събитие плащания по доставката.
(7) Протоколът за определяне размер на данъчния кредит по ал. 6 се издава в 5-дневен срок от датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на специалния режим, но не по-късно от последния ден на месеца, през който актът е връчен.
(8) Протоколът по ал. 7 съдържа реквизитите по ал. 3 без тези по т. 7.
(9) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона упражнява право на приспадане на данъчен кредит по издадените от него протоколи по ал. 2, 4 и 7 и получените протоколи по чл. 104е, ал. 2 и 4, издадени за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, като ги отрази в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
(10) Алинеи 2 и 7 не се прилагат за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона са изключени от обхвата на специалния режим за касова отчетност.
(11) Получените протоколи по чл. 104е, ал. 7, издадени от друго лице по чл. 151б, ал. 1 от закона, което прекратява прилагането на специалния режим, се отразяват в дневника за покупките за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за периода.
(12) Правото на приспадане на данъчен кредит в случаите по ал. 11, независимо че доставчикът е прекратил прилагането на специалния режим, възниква по чл. 151г, ал. 1 от закона за данъчния период, през който е извършено плащане по доставката към него, пропорционално на извършеното плащане.
(13) Размерът на данъчния кредит по ал. 12 се определя по следната формула:
ДКип = ДОип х ДС, където:
ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане за извършеното плащане;
ДС е данъчната ставка;
ДОип е данъчната основа за извършеното плащане след датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика, която се изчислява по следната формула:
ДОип = ДОпр х ИП/ ДПпр, където:
ДОпр е данъчната основа за неизвършеното плащане до датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика, която е равна на данъчната основа по доставката минус общия размер на данъчните основи за всички авансови плащания и данъчните основи за всички плащания, които са извършени след датата на данъчното събитие; тази данъчна основа е равна на данъчната основа, определена от доставчика в протокола по чл. 104е, ал. 6;
ИП – извършеното плащане след датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика;
ДПпр – дължимото плащане към датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика.
(14) За определяне размер на данъчния кредит по ал. 13 се съставя отчет за всеки данъчен период, през който е извършено плащане по доставката към доставчика. Отчетът съдържа:
1. номер, съответстващ на номера на издадения от доставчика протокол, към който се издава;
2. дата на издаване;
3. датата, на която е извършено плащането по доставката;
4. размера на извършеното плащане за доставката;
5. данъка, за който възниква право на данъчен кредит.
(15) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 12 се упражнява, като отчетът по ал. 14 се отразява в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
Раздел IIІ
(Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
Отчитане на доставките, за които доставчикът прилага специалния режим, от регистрирано лице, което не прилага специалния режим
Отчитане на получени данъчни документи за доставки, за които доставчикът прилага специалния режим, от регистрирано лице, което не прилага този режим
Чл. 104з. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Регистрирано по закона лице, което не прилага специалния режим, отразява получените от него фактури и известия към фактури за доставки, за които доставчикът е приложил този режим, в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за авансови плащания) не участват при определянето на резултата за данъчния период.
(2) Независимо от ал. 1 получените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
(3) Регистрирано лице по ал. 1 отразява получените протоколи за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 3 от закона за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
(4) Регистрирано лице по ал.1 отразява получените протоколи за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 7 от закона за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
Раздел IV
(Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
Отчетни регистри
Изисквания при отразяване в отчетните регистри
Чл. 104и. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Издадените фактури и известия към фактурите за доставки, за които доставчикът прилага специалния режим, задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със:
а) код „11“ Фактура – касова отчетност;
б) код „12“ Дебитно известие – касова отчетност;
в) код „13“ Кредитно известие – касова отчетност.
(2) Издадените фактури и известия към фактурите за доставки, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона са изключени от обхвата на специалния режим, задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със:
а) код „01“ Фактура;
б) код „02“ Дебитно известие;
в) код „03“ Кредитно известие.
(3) Издадените фактури и известия към фактурите от доставчик – лице, което не прилага специалния режим, за доставки, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона не са изключени от обхвата на специалния режим и за тях не е извършено цялостно плащане, задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона от лице, което прилага специалния режим за касова отчетност, със:
а) код „11“ Фактура – касова отчетност;
б) код „12“ Дебитно известие – касова отчетност;
в) код „13“ Кредитно известие – касова отчетност.
(4) Издадените фактури и известия към фактурите за извършени авансови плащания задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със:
а) код „01“ Фактура;
б) код „02“ Дебитно известие;
в) код „03“ Кредитно известие.
(5) Издадените протоколи за определяне размера на изискуемия данък по чл. 104е и издадените протоколи и отчети за определяне размера на данъчния кредит по чл. 104ж задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със:
а) код „91“ – Протокол за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 3 от закона;
б) код „92“ – Протокол за данъчния кредит по чл. 151г, ал. 8 от закона или отчет по чл. 104ж, ал. 14 от правилника;
в) код „93“ – Протокол за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 7 от закона с получател по доставката лице, което не прилага специалния режим;
г) код „94“ – Протокол за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 7 от закона с получател по доставката лице, което прилага специалния режим.
Глава седемнадесета
ОСВОБОЖДАВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК В ОСОБЕНИ СЛУЧАИ
Раздел I
Освобождаване при внос
Освободен внос на стоки по силата на международни договори
Чл. 105. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Когато в международен договор, по който страна е Република България, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, освобождаването се извършва въз основа на писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на договора, до митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка.
(2) Писменото потвърждение трябва да съдържа:
1. наименование, дата на обнародване и дата на влизане в сила на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., във връзка с чието изпълнение е сключен договор с лицето вносител, и основанието за освобождаването;
2. наименованието на програмата или проекта, финансиран със средства в изпълнение на международния договор по т. 1;
3. номер, дата и предмет на договора, сключен в изпълнение на международния договор и съгласно който лицето по т. 4 е вносител, а възложител е координиращият орган по ал. 1;
4. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер (за чуждестранно лице – идентификационния му данъчен номер в страната, в която той е местно лице) на вносителя съгласно договора по т. 3;
5. вид, количество и стойност на внасяните стоки във връзка с изпълнението на договора по т. 3;
6. информация за лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания със средства, отпуснати по международния договор.
(3) Към писменото потвърждение по ал. 1 се прилагат копия на всички документи, необходими за митническото оформяне на стоките.
(4) Органът, координиращ изпълнението на съответния международен договор, писмено уведомява Централното митническо управление на Агенция „Митници“ за лицата, оторизирани да подписват писмените потвърждения по ал. 1, и изпраща копие на договора, сключен в изпълнение на международния договор.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Началникът на митницата извършва проверка относно изпълнение на изискванията за освобождаване от плащане на данък по съответното писмено потвърждение.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Когато при проверка се установи, че изискванията за освобождаване са налице, началникът на митницата предприема действия за митническото оформяне или уведомява началника на митническото учреждение, компетентно за митническото оформяне, че са налице основанията за освобождаване от данък при внос, като уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) В случай на неизпълнение на изискванията за освобождаване началникът на митницата уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.
Освободен внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави, които са страни по Северноатлантическия договор
Чл. 106. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, които се внасят от командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната.
(2) Освобождаването по ал. 1 се извършва въз основа на Манифест НАТО 302, заверен в съответствие с процедурите на НАТО.
Раздел II
Освободени доставки по силата на международни договори
Процедура за получаване на становище за прилагане на нулева ставка
Чл. 107. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка.
(2) Регистрираното по закона лице – основен изпълнител по договора по ал. 3, т. 3, подава писмено искане за потвърждаване наличието на основание за прилагане на режима по чл. 173, ал. 1 от закона, до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(3) Искането по ал. 2 трябва да съдържа:
1. наименование, дата на обнародване, дата на влизане в сила на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., в които е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект;
2. наименование на програмата или проекта, във връзка с които се осъществяват доставките, за които се иска потвърждаване на наличието на основанията за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона;
3. (доп. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) заверено от основния изпълнител копие на договора, сключен в изпълнение на програма или проект по т. 2, съгласно който данъчно задълженото лице е основен изпълнител, а възложител или получател е координиращият орган;
4. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето – основен изпълнител по договора по т. 3;
5. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер на координиращия орган по т. 3, а когато същият е чуждестранно лице – наименование, седалище и адрес на управление.
(4) В 14-дневен срок от получаване на искането териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, изпраща до регистрираното лице потвърждение, че са налице основания за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона.
(5) Координиращ орган по смисъла на този раздел е българско или чуждестранно юридическо лице или организация, което е получател на доставки на стоки и/или услуги по договора по ал. 3, т. 3 и изпълнява програма или проект, финансиран със средства в изпълнение на международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др.
(6) Статутът на координиращ орган по ал. 5 се удостоверява в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, с писмен документ, подписан от лицата, определени от всяка от държавите да изпълняват съответния международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др.
(7) Основен изпълнител по смисъла на този раздел е лице, което е доставчик на стоки и/или услуги по договора по ал. 3, т. 3, по който координиращият орган е възложител.
(8) Нулевата ставка по чл. 173, ал. 1 от закона се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител(и).
(9) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Когато при изпълнение на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др. по ал. 1 страните по договора не са определили координиращ орган по смисъла на ал. 5, не е необходимо потвърждаване на статут на координиращ орган по реда на ал. 6. В тези случаи лицето, което извършва доставката, освободена по силата на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., подава искане по ал. 2 за потвърждаване наличието на основание за прилагане на режима по чл. 173, ал. 1 от закона.
Задължения на координиращия орган
Чл. 108. (1) Лицата, определени от съответната държава да изпълняват съответния международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., удостоверяват с документ това обстоятелство пред териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(2) До 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие на календарната година, лицата по ал. 1 или координиращите органи, по смисъла на чл. 107, ал. 5, представят в териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, информация за:
1. сключените през съответния период договори по чл. 107, ал. 3, т. 3 заедно с данните по чл. 107, ал. 3 за страните по всеки един от договорите, както и наименованието на програмата или проекта, в изпълнение на който са сключени;
2. лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания по програма или проект;
3. обща стойност на договорените и изплатените средства по сключените договори по чл. 107, ал. 3, т. 3 за покупка на стоки и услуги в България, както и за всеки един договор поотделно;
4. начина на финансиране на доставките.
Раздел III
Освободени доставки, по които получатели са институциите на
Европейския съюз, въоръжените сили на чужди държави, командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор, дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал, международни организации и членове на такива организации
(Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)
Удостоверяване на доставки, облагаеми с нулева ставка
Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) (1) За облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. получатели са:
а) командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор;
б) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор;
в) дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал;
г) международни организации, признати от държавните органи на държавата членка домакин или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
2. Република България не е държава домакин на лицата по т. 1.
(2) За облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато получатели са институции на Европейския съюз, независимо коя е тяхната държава домакин.
(3) За прилагането на нулевата ставка на данъка доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:
1. фактура за доставката, и
2. удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък по образец:
а) (изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) приложение към Регламент № 282/2011 (чл. 151 от Директива 2006/112/ЕС), потвърдено от съответния компетентен орган на държавата членка домакин – за лицата по ал. 1 и 2, когато Република България не е държава домакин;
б) (изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) приложение № 21 – за лицата по ал. 2, когато Република България е държава домакин.
Процедура за заверяване на удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък, когато Република България е държава домакин
(Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)
Чл. 110. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) (1) В случаите, когато Република България е държава домакин, освобождаването от задължение за заплащане на данък на лицата по чл. 109, ал. 1 се извършва при спазване на ограниченията и условията, установени в многостранната конвенция, с която съответният орган е учреден, съответно споразумението за седалището, ратифицирани от Република България и обнародвани по съответния ред.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) В случаите, когато Република България е държава домакин, освобождаването от задължение за заплащане на данък, за доставки с място на изпълнение на територията на страната на лицата по чл. 109, ал. 2 се извършва при спазване на ограниченията и условията, установени в споразумението за прилагане на протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности в Република България.
(3) В случаите, когато Република България е държава домакин, за освобождаване от задължение за заплащане на данък лицата по чл. 109, ал. 1 и 2 могат да подават за потвърждение удостоверение по образец – приложение № 21, в случаите, когато доставките са с място на изпълнение:
1. в друга държава членка – за лицата по чл. 109, ал. 1 и 2, или
2. на територията на страната – за лицата по чл. 109, ал. 2.
(4) Удостоверението по ал. 3 се подава от лицата по чл. 109, ал. 1 и 2 за потвърждение в териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, в два екземпляра – един за лицето и един за Националната агенция за приходите. Към удостоверението се прилагат договор, както и формуляр за поръчка, проформа фактура, оферта или друг документ, свързан с доставката.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, освобождава:
1. институциите на Европейския съюз от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги са предназначени за официално ползване;
2. лицата по чл. 109, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги, предназначени за официално ползване, са с място на изпълнение в друга държава членка.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 12.08.2008 г.) Освобождаването по ал. 5 се извършва с решение за отмяна на задължението за потвърждаване за период две години.
(7) Потвърждението по ал. 3 и освобождаването по ал. 5 се извършват в 14-дневен срок от подаването на удостоверението или в същия срок се постановява мотивиран отказ за потвърждаването му. Отказът може да се обжалва по реда на чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Статутът на лицата, посочени в чл. 173, ал. 5 от закона, освободени от задължение за заплащане на данък, за които Република България е държава домакин, се удостоверява чрез заверяване от Националната агенция за приходите на клетка 6, т. 6.1 на приложение № 21. В случаите на освобождаване по ал. 5 приложение № 21, удостоверяващо статута на лицето, е неразделна част от решението.
(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Териториалната дирекция по ал. 4 води регистър на потвърдените удостоверения образец – приложение № 21, както и регистър за освобождаванията по ал. 5.
Изисквания към формулярите на удостоверението
Чл. 111. Формулярът на удостоверението по чл. 109, ал. 2 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да бъде бял с размер 210 мм x 297 мм с максимално отклонение в дължината от – 5 мм или +8 мм;
2. да е отпечатан на хартия, отговаряща на изискванията, определени с Официалния вестник на Европейските общности № C 164/3 от 1.07.1989 г.
Раздел IV
(Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)
Начисляване на данък, дължим от получателя по силата на международен договор
Начисляване на данък, дължим от получателя по силата на международен договор
Чл. 111а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) (1) За облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, е предвидено данъкът да се дължи от получателя, регистрирано по закона лице, установено на територията на страна, данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 и следващите от закона. Протоколът се отразява в отчетните регистри и справка-декларацията по общите правила на закона.
(2) Право на данъчен кредит за доставките по ал. 1, за които е начислен данък с протокол, възниква и се упражнява съгласно общите правила на закона.
Глава седемнадесета „а“
(Нова – ДВ, бр. 70 от 2016 г.)
ПРЕДОСТАВЯНЕ, ОСВОБОЖДАВАНЕ И УСВОЯВАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПО ЧЛ. 176В ОТ ЗАКОНА ПРИ ДОСТАВКИ НА ТЕЧНИ ГОРИВА
Заявление за предоставяне на обезпечение при доставки на течни горива
Чл. 111б. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) В случаите на чл. 176в, ал. 1 от закона всяко данъчно задължено лице при предоставяне на обезпечение за доставки на течни горива, посочени в приложение № 35, е длъжно да подаде заявление по образец – приложение № 36.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 7-дневен срок преди настъпване на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 5, т. 1 – 3 от закона.
(3) В зависимост от вида на предоставеното обезпечение към заявлението се прилагат:
1. при обезпечение в пари – копие от платежното нареждане за внесената сума;
2. при държавни ценни книжа – извлечение от индивидуалната сметка на лицето от регистъра по чл. 24 от Наредба № 5 от 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа (обн., ДВ, бр. 85 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2013 г., бр. 56 от 2015 г.), наричана по-долу „Наредба № 5 от 2007 г.“, издадено от поддепозитаря на държавните ценни книжа, както и документ от лицето, водещо регистъра на държавни ценни книжа, удостоверяващ липсата на наложен залог или предходен запор от друг кредитор върху предлаганите за обезпечение държавни ценни книжа;
3. при банкова гаранция – оригинал на банковата гаранция.
Видове обезпечения
Чл. 111в. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При предоставяне на обезпечение в пари лицето внася обезпечението в български левове по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
(2) При предоставяне на обезпечение в държавни ценни книжа в срока по чл. 176в, ал. 5 от закона се налага запор от публичен изпълнител по реда на чл. 203, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху държавните ценни книжа, които се предоставят за обезпечение.
(3) При предоставяне на обезпечение в безусловна и неотменяема банкова гаранция банката се задължава безусловно и неотменяемо да заплати при първо писмено поискване от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите сумата, посочена в искането, до размера на гаранцията.
(4) Срокът на действие на обезпечението не може да бъде по-кратък от една година, смятано от датата на подаване на заявлението по чл. 111б, ал. 1.
Промяна на размера на обезпечението
Чл. 111г. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя ново обезпечение и подава в 7-дневен срок преди промяната по реда на чл. 111б, ал. 2 и 3 ново заявление по образец – приложение № 36.
(2) Когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, се предоставя ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за тукущия данъчен период, но не по-малко от 50 хил. лв.
(3) Когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, е в по-малък размер от данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, може да се предостави ново обезпечение в съответния размер или да се поиска частично освобождаване на предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, но не по-малко от 50 хил. лв.
(4) При усвояване на обезпечението и при наличие на условията по чл. 176в, ал. 1 от закона данъчно задълженото лице предоставя ново обезпечение по реда на ал. 1. Новото обезпечение е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 хил. лв.
Освобождаване на обезпечението
Чл. 111д. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При условията по чл. 176в, ал. 7 от закона и подадено искане по чл. 111з, ал. 1 от данъчно задълженото лице обезпечението се освобождава от компетентния орган по приходите в 7-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
(2) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е в пари, компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите предприема действия за възстановяване на сумата по посочена банкова сметка на лицето.
(3) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е в държавни ценни книжа, публичен изпълнител отменя наложения по чл. 203, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс запор.
(4) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е безусловна и неотменяема банкова гаранция, компетентният орган по приходите връща на данъчно задълженото лице оригинала на гаранцията.
(5) При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона в деня на освобождаването.
Усвояване на обезпечението
Чл. 111е. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) Когато е налице непогасено изискуемо задължение за данък върху добавената стойност на лицето, обезпечението се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Проверка за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона
Чл. 111ж. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) Компетентният орган по приходите в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по чл. 111б и 111г извършва проверка относно предоставеното обезпечение по чл. 176в от закона.
(2) Когато предоставеното обезпечение съответства на изискванията по чл. 176в от закона, обстоятелствата и данните за лицето се вписват в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона.
(3) Когато предоставеното обезпечение не съответства на изискванията по чл. 176в от закона, компетентният орган по приходите отказва вписване на обстоятелствата и данните за лицето в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. Отказът подлежи на обжалване по реда на чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предоставянето на обезпечение в по-малък размер от дължимия или след срока по чл. 176в от закона не е основание за отказ за вписване на данъчно задълженото лице в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. На лицето се дава 7-дневен срок за предоставяне на пълния размер на обезпечението.
Заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона
Чл. 111з. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При наличие на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 7 от закона данъчно задълженото лице подава искане за заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона.
(2) След извършване на проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 7 от закона за освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава лицето от регистъра в 7-дневен срок от постъпване на искането и уведомява писмено/по електронен път лицето за заличаването.
(3) Когато не са налице обстоятелства за заличаване от регистъра, компетентният орган по приходите отказва заличаване на лицето от регистъра. Отказът подлежи на обжалване по реда на чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) Компетентният орган по приходите заличава лицето от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона преди изтичането на едногодишния срок и когато констатира, че:
1. обезпечението е усвоено по реда на чл. 111е и не е предоставено ново обезпечение, когато са налице основания за предоставяне;
2. предоставеното обезпечение или остатъкът от обезпечението след усвояването му по реда на чл. 111е не отговаря на изискванията на закона.
(5) В случаите по ал. 4 компетентният орган по приходите уведомява писмено/по електронен път лицето за заличаването. Заличаването подлежи на обжалване по реда на чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Глава осемнадесета
ОТЧИТАНЕ И ДЕКЛАРИРАНЕ
Раздел I
Отчети и регистри
Отчет за извършените продажби
Чл. 112. (1) За доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3 от закона не е издадена фактура, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
(2) Отчетът по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
(3) В отчета за извършените продажби по ал. 1 се описват:
1. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 1.06.2012 г. – попр., бр. 16 от 2012 г.) общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка на облагаемите доставки – поотделно в зависимост от данъчната ставка (20 %, съответно 9 %, съответно 0 %);
2. общата сума на данъчните основи на освободените доставки;
3. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) общата сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по т. 2, за които не се начислява данък (с право на данъчен кредит, съответно без право на данъчен кредит).
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставчикът отразява отчета за продажбите по ал. 3 в дневника за продажбите, като попълва колони 1 – 5 и 9 – 25 на приложение № 10.
(5) В отчета по ал. 1 не се описват доставките, по които данъкът е начислен от доставчика с протокол, съгласно изискванията на закона и този правилник.
Отчетни регистри „дневник за покупките“, „дневник за продажбите“ и „регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства“
(Загл. изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)
Чл. 113. (1) Регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрираните лица следва да изготвят регистъра по ал. 1 „Дневник за продажбите“ по образец – приложение № 10, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрираните лица следва да изготвят регистърът по ал. 1 „Дневник за покупките“ по образец – приложение № 11, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.
(4) Регистрираните лица предоставят информацията по ал. 1 и на магнитен или оптичен носител, респективно по електронен път по параметри и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение № 12.
(5) Информацията от отчетните регистри се използва за попълване на справки-декларациите и VIES-декларациите по закона.
(6) Данните от отчетните регистри на хартиен носител следва да съвпадат напълно с данните, подавани на магнитен или оптичен носител.
(7) Данните, които следва да се попълват и подават с дневника за продажбите и дневника за покупките, осигуряват цялата информация, съдържаща се съответно в приложение № 10 и приложение № 11.
(8) Информацията с данните, които следа да се подават на магнитен или оптичен носител заедно със справка-декларацията и VIES-декларацията за съответния период, осигуряват цялата информация, съдържаща се в приложение № 10 и приложение № 11.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Ако за данъчен период включените от регистрираното лице документи в дневника за покупките или дневника за продажбите са с обща сума на данъчните основи на облагаемите доставки над 1000 лв., регистрираното лице има право да не подаде отчетните регистри на хартиен носител.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.).
(11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) При предоставянето на регистрите по ал. 2 и 3 се допуска да не бъдат отпечатани следните колони:
1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) име на контрагента и
2. колоните, които съдържат само празни полета.
(12) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 15.03.2013 г.) Регистрираното лице-посредник в тристранна операция отразява фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция в дневника за покупките за данъчния период, през който е отразена фактурата за доставката от посредника към придобиващия в тристранната операция. В тези случаи колони от 9 до 14 не се попълват, като в колона „вид на документа“ се посочва съответния код, а в колона „ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция“ се посочва данъчната основа в лева от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция. Тази данъчна основа не участва при определянето на резултата за периода.
(13) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените през календарното тримесечие доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.
(14) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Лицата предоставят информация от регистъра по ал. 13 на магнитен или оптичен носител до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.
(15) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Параметрите и изискванията към структурата на данните на регистъра по ал. 13 трябва да са в съответствие с приложение № 22.
(16) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставките с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2 от закона, както и доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето се отразяват в отчетните регистри като освободени доставки.
(17) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Доставките с място на изпълнение на територията на трета страна или територия, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2 от закона, доставките на финансови услуги по чл. 46 от закона и на застрахователни услуги по чл. 47 от закона с място на изпълнение на територията на страната, както и доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето могат да се отразяват на един ред в отчетните регистри.
(18) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) Лицата, регистрирани на основание чл. 97б от закона, отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната. В дневника за продажби тези лица отразяват и издадените фактури и известията към тях за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, различни от тези по чл. 21, ал. 6 от закона, като попълват колони от 1 до 9 включително.
Деклариране и отчитане на доставка на стока или услуга за лични нужди
Чл. 113а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Начисленият данък за доставка на стока или услуга за лични нужди по чл. 6, ал. 3, т. 1 или чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от закона се посочва в колона 16 „Начислен данък за доставки на стоки и услуги за лични нужди“ на дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона.
Изисквания към магнитните и оптичните носители
Чл. 114. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Магнитните и оптичните носители, както и подаваните по електронен път данни от отчетните регистри следва да съдържа един пакет от следните файлове: Deklar, PRODAGBI, POKUPKI.
(2) Всеки от файловете по ал. 1 трябва да бъде във формат на стандартен ASCII текстов файл с разширение „txt“.
(3) Файловете по ал. 1 се съставят и подават и в случаите, когато не съдържат информация.
(4) Файловете по ал. 1 следва да касаят само един данъчен период, касаещ данъчния период, за който се подава справка-декларацията.
(5) Териториалните дирекции на Националната агенция за приходите не приемат магнитни или оптични носители, които не отговарят на посочените в приложение № 12 параметри.
(6) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите изготвя и предоставя протокол за удостоверяване на приемането или отказа от приемането на магнитния или оптичния носител.
(7) Ако не е издаден протокол по ал. 6, удостоверяващ приемането, се смята, че регистрираното лице не е подало информацията от отчетните регистри на магнитен или оптичен носител.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) При установяване на несъответствия между данните в подаваната справка-декларация и данните от подадените към нея магнитен или оптичен носител на отчетните регистри по чл. 124 от закона подателят се поканва да отстрани несъответствията в 7-дневен срок. За удостоверяване на обстоятелствата по тази алинея териториалната дирекция на Националната агенция за приходите изготвя и предоставя съобщение.
(9) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 8 справка-декларацията се счита за подадена след отстраняване на несъответствието с подаване на коректна справка-декларация, без това да води до промяна на законоустановения срок за подаването й, както и за внасянето на задължението.
Раздел II
Деклариране на данъка и справки-декларации
Деклариране на данъка
Чл. 115. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) Регистрираното лице подава посочените в този раздел справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона, VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от закона и когато е регистрирано по глава осемнадесета от закона, справка-декларация по чл. 159б, ал. 4 от закона.
(2) Данъчните периоди за отчитане на данъка и сроковете за подаване на декларациите по ал. 1 са регламентирани със закона.
(3) Определянето, декларирането и отчитането на данъка се извършват с подаване на съответните образци, посочени в този правилник.
(4) Декларирането по реда на ал. 1 се извършва чрез подаване на съответния образец на хартиен носител, както и на магнитен или оптичен носител, когато това се изисква по закона.
(5) Алинея 4 не се прилага в случаите на подаване на декларации по електронен път, при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(6) Декларациите по ал. 1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
(7) Лицето задължително попълва всички данни, които се изискват в съответните образци на декларациите и отчетните регистри по тази глава. В случай че поле, описващо стойност, е празно (съгласно изискванията на закона и този правилник не следва да се попълва), се посочва стойност нула.
(8) Декларациите по ал. 1 се попълват на български език.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Декларациите по ал. 1 се публикуват на български език в интернет страницата на НАП.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Корекции на грешки в справка-декларацията се извършват по реда на чл. 126 от закона. Корекции на грешки във VIES декларацията се извършват по реда на чл. 126, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от закона.
(11) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Лице, което е прекратило прилагането на специалния режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност, извършва корекции на допуснати грешки вследствие на неотразени в дневника за продажби издадени от него фактури и известия към тях за доставки, за които е приложило специалния режим, за данъчни периоди, през които същото е било регистрирано за прилагане на специалния режим, по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.
Справка-декларация
Чл. 116. (1) Регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец – приложение № 13.
(2) Справка-декларация по ал. 1 се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.
(3) Регистрираното лице подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларацията по ал. 1 за всеки данъчен период, за който се отнася.
(4) Регистрираното лице представя в компетентната териториалната дирекция на Националната агенция за приходите заедно със справка-декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона.
VIES-декларация
Чл. 117. (1) VIES-декларацията се изготвя по образец – приложение № 14.
(2) Декларацията съдържа следните данни:
1. данни за регистрираното лице – име/наименование, идентификационен номер по ДДС, адрес за кореспонденция;
2. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) данни за подаващия декларацията – име, ЕГН/ЛНЧ/служебен номер от регистър на НАП, адрес за кореспонденция;
3. данъчен период, за който се подава декларацията във формат: мм/гггг;
4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) сума на данъчните основи на:
а) всички извършени вътреобщностни доставки на стоки, по които получатели са регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка;
б) (изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.)доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона, включително получените авансови плащания с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка;
в) доставките като посредник в тристранна операция;
5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) данъчна основа на вътреобщностните доставки на стоки, по които получатели са регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка;
6. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) общ брой декларирани редове;
7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) идентификационен номер по ДДС на получателя/придобиващия, включително знака на държавата членка по ISO 3166;
8. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) обща сума на данъчните основи на извършените вътреобщностни доставки на стоки към едно регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
9. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) обща сума на данъчните основи на извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона, включително получените авансови плащания към едно данъчно задължено, регистрирано за целите на ДДС, лице в друга държава членка;
10. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) обща сума на данъчните основи на осъществените доставки като посредник в тристранни операции към едно регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
11. (нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) данъчен период, през който данъкът за доставките по т. 8 – 10 е станал изискуем, в случай че този период е различен от данъчния период по т. 3.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Вътреобщностните доставки на стоки, по които лицето е доставчик, доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и доставките като посредник в тристранна операция задължително се отразяват в отчетните регистри.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 20 от 2013 г., в сила от 15.03.2013 г.) VIES декларацията се изготвя на база обобщение на данните от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона, като в нея не се включват издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и доставки на стоки и на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица. Полученото авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция не се включва във VIES-декларацията.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:
1. не е извършило вътреобщностни доставки;
2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;
4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрираните лица подават VIES декларацията по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) (Отм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.).
(8) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от закона може да не се включва във VIES декларацията, когато доставката на тези услуги е освободена в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
(9) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Доставките на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, за които таксите се събират от Евроконтрол и които са с код RХ съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „г“, може да не се включват във VIES декларацията за съответния период.
Изисквания при подаване на VIES декларация по електронен път
Чл. 118. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) (1) Параметрите на данните на информацията от VIES декларацията и изискванията към структурата на файловете, подавани по електронен път, са определени в приложение № 15.
(2) Териториалните дирекции на Националната агенция за приходите не приемат подадена по електронен път VIES декларация, която не отговаря на посочените в приложение № 15 параметри.
(3) VIES декларацията трябва да съдържа само по един запис (ред) с обобщените данни за всички извършени доставки към конкретен получател/придобиващ от държава членка за текущия период, притежаващ валиден идентификационен номер за целите на ДДС, издаден от държавата членка.
(4) Допълнителни записи за същия получател/придобиващ са допустими само при деклариране на пропуснати данни за предходни периоди в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона.
Справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза
(Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.)
Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) (1) Регистрирано на основание чл. 154 от закона лице за прилагане на режим извън Съюза подава справка-декларация по чл. 159б, ал. 4 от закона по образец – приложение № 31.
(2) Регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159б, ал. 4 от закона по образец – приложение № 32.
(3) Данните за справка-декларацията по ал. 1 или по ал. 2 се попълват въз основа на обобщените данни от електронния регистър по чл. 120, ал. 3 от закона.
(4) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, което извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, в случаите по чл. 159ж, ал. 5 от закона подава справка-декларация по образец – приложение № 33.
(5) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, в случаите по чл. 159ж, ал. 5 от закона подава справка-декларация по образец – приложение № 34.
(6) Справка-декларацията по ал. 4 и 5 се подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(7) В справка-декларацията по ал. 4 и 5 се посочват идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим, приложимата данъчна ставка, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответната ставка е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответната ставка и общият размер на дължимия данък за страната ни като държава членка по потребление за съответния данъчен период.
(8) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, в справка-декларацията по ал. 5 посочва също идентификационните номера за целите на ДДС, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършените от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът върху добавената стойност по приложимата ставка е станал изискуем.
(9) Стойностите по ал. 7 и 8 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв за този ден, то публикуваният на следващия ден.
Обмен на информация с чужди администрации
Чл. 120. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Информацията, посочена в отчетните регистри, регистъра за вътреобщностни доставки на нови превозни средства и VIES-декларацията, се обменя с администрацията на другите държави членки по ред, начин и в срокове, определени с Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета на Европа.
(2) Обмен на информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Глава деветнадесета
ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Счетоводна отчетност и записване на данъка
Чл. 121. (1) Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.
(2) Документация и отчетност се води за облагаемите доставки, за освободените доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки, по които лицето е платец на данъка по глава осма от закона, и за вноса.
(3) Клоновете на регистрираното лице водят отчетност и поддържат документацията като самостоятелно регистрирано лице, без да се разчитат с бюджета.
(4) Клоновете предоставят на регистрираното лице необходимата информация за попълване на справка-декларацията, VIES-декларацията за периода и информацията за магнитните и оптичните носители.
(5) Разчитането с бюджета за данък върху добавената стойност се извършва от регистрираното лице.
(6) Клоновете на чуждестранните лица се разчитат с бюджета самостоятелно.
(7) Регистрираните лица определят резултата за съответния данъчен период въз основа на документите, отразени в дневниците за този данъчен период.
(8) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8 – 10 и чл. 13, ал. 4, т. 8 – 10 от закона, който осигурява следната информация:
1. вид на изпратените/получените стоки;
2. цел на изпращане/получаване на стоките;
3. количество на изпратените/получените стоки;
4. държава членка, до която са изпратени или от която са получени стоките;
5. дата на изпращане/получаване на стоките.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Загл. изм. – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.)
§ 1. (1) (Предишен текст на § 1 – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) За целите на този правилник:
1. „Идентификационен номер“ е:
а) единен идентификационен код по търговския регистър – на вписаните в търговския регистър лица;
б) единният идентификационен код по БУЛСТАТ – на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;
в) единният граждански номер или личният номер на чужденец – на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;
г) (предишна втора буква „в“ – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви „а“ – „в“ и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
2. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) „Трета страна“ е страна, която не попада в митническата територия на Европейския съюз.
3. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) „Трета територия“ е територия, която е част от митническата територия на Европейския съюз, но не е част от „територията на Европейския съюз“ по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на закона.
4. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по т. 1, пред който е поставен знакът „BG“.
5. (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) „Държава домакин“ за целите на чл. 109 и 110 е:
а) държавата, в която лицата са установени или имат седалище съгласно международните конвенции за създаването им или в споразуменията за тяхното създаване – за международните организации;
б) приемащата държава – за дипломатическите и консулските представителства;
в) държавата, в която е установено командването/щабът на Организацията на Северноатлантическия договор – за командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор;
г) държавата, чиито въоръжени сили взимат участие в общи отбранителни действия в друга държава – за въоръжени сили на държавите, които са страни по Северноатлантическия договор.
6. (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) „ДДС група“ за целите на чл. 3, ал. 7 е група от свързани лица, установени в една и съща държава членка, които по силата на член 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност се третират като едно данъчно задължено лице.
7. (Нова – ДВ, бр. 70 от 2016 г.Сравнение с предишната редакция) „Код по КН“ са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, прилагана към 1 януари 2016 г.
(2) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) Физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) Когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС, в качество различно от едноличен търговец и впоследствие се впише като едноличен търговец, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е номерът по ал. 1, т. 1, буква „а“, съответно буква „б“, получен в качеството му на едноличен търговец, пред който е поставен знакът „BG“.
(4) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) Когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът „BG“.
(5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) Пререгистрацията по ал. 3 и 4 се извършва в 14-дневен срок от вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър чрез подаване на писмено уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. За дата на пререгистрация се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър.
(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случаите на пререгистрация по ал. 3 и 4 не се смята, че лицето извършва доставка на наличните стоки или услуги по чл. 111 от закона.
§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) Доставката на услуга по изработка и/или доработката на софтуер се приравнява на услуга по преработка на софтуер.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този правилник отменя Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 15 от 2000 г.; изм. с Решение № 404 от 2001 г. на ВАС – бр. 12 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2001 г.; изм., бр. 58 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2002 г., бр. 63 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 9 от 2006 г.).
§ 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) На лицата по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност се издават удостоверения за регистрация по чл. 75, ал. 1.
(2) Удостоверенията по ал. 1 се издават служебно от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и се връчват на лицата в едномесечен срок от влизането на този правилник в сила.
(3) До връчване на удостоверението по ал. 2 идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона е идентификационният номер по § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на този правилник, пред който се поставя знакът „BG“.
(4) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) За физическите лица, различни от едноличен търговец, които при вписването си в регистър БУЛСТАТ са получили единен идентификационен код, различен от единния граждански номер, идентификационният номер по ДДС е единният граждански номер, пред който е поставен знакът „BG“.
(5) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Лицата по ал. 4, вписани в регистър БУЛСТАТ по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да изберат идентификационният им номер за целите на ДДС да е единният им идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът „BG“. Правото на избор се осъществява с подаване на писмена декларация пред компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
§ 4. (1) За данъчните периоди до влизане в сила на този правилник се прилагат образците на документите, регламентирани с отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Заедно със справката-декларация за последния данъчен период преди влизане на този правилник в сила лицата подават на хартиен и на магнитен носител отчетните регистри за този последен период.
(3) Подаваните хартиени и магнитни носители по ал. 2 следва да отговарят на формата, параметрите и изискванията, регламентирани в чл. 91 и 92 и в приложение № 10 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
(4) В случаите по § 4, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност регистрационният опис за наличните към датата на регистрация активи, съответно наличните към датата на повторна регистрация активи, се подава по образец – приложение № 3, съответно приложение № 4 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
(5) За активите по ал. 4 правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато са налице условията по глава дванадесета от отменения Закон за данък върху добавената стойност.
§ 5. За представяне на извършеното приспадане на данъка за възстановяване, отнасящ се за данъчните периоди до влизане в сила на този правилник, се съставя и подава образецът на приложение № 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
§ 6. Остатъкът за възстановяване по § 6, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност се посочва в клетка 80 на приложение № 8 и в справката по приложение № 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
§ 7. Отчетът за извършените продажби, отнасящ се за данъчните периоди до влизане в сила на този правилник, се съставя в съответствие с изискванията на чл. 93, ал. 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
§ 8. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления за активите данък при дерегистрацията му по чл. 119, ал. 3 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, които са налични към датата на повторната му регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:
1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 119, ал. 3 от отменения Закон за данък върху добавената стойност;
2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;
3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона;
4. регистрационният опис по образец – приложение № 3, за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 7 дни от датата на регистрация;
5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.
(3) В случаите, когато активът по ал. 2 се е използвал, използва се или ще се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, за начисления данък е налице право на частичен данъчен кредит, изчислен по реда на чл. 73 от закона.
(4) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от закона се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период.
(5) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 не възниква и не може да се упражни, ако описът по ал. 2, т. 4 е подаден след срока по ал. 2, т. 4.
§ 9. (1) Когато срокът за предоставяне на информация по чл. 120, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност изтича след влизането в сила на този правилник, търговските банки предоставят информацията в 7-дневен срок от откриването/закриването „ДДС-сметката“.
(2) До 14-о число на месеца, следващ месеца на влизане в сила на този правилник, банките предоставят информацията по реда на чл. 120, ал. 2 и 3 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за последния календарен месец преди месеца на влизане в сила на този правилник.
§ 10. Когато до влизането в сила на този правилник е възникнало задължение за издаване на протокол по реда на отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност и такъв не е издаден до влизането в сила на този правилник, лицето издава протокол, който трябва да отговаря на изискванията на Закона за данък върху добавената стойност и на този правилник.
§ 11. За получени от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът ще се възползва пряко, за които туроператорите и туристическите агенти са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит до влизане в сила на този правилник, не се извършва корекция по реда на чл. 79 от Закона за данък върху добавената стойност.
§ 12. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Независимо от § 14, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност не се дължи данък при извършването на митническите формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, когато едновременно са налице следните условия:
1. към момента на декларирането стоките са под митнически режим и митническо складиране, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане, временен внос с пълно или частично освобождаване от митни сборове или са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, и
2. едновременно с декларирането:
а) стоките напускат територията на страната с направление трета страна или територия, или
б) стоките, поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове напускат територията на страната с направление държавата членка, от която са били изнесени (включително Република Румъния), и получател е лицето, което ги е изнесло.
(2) Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 се прилага и в случаите, когато стоки са временно изнесени от територията на страната до територията на държава членка или до територията на Република Румъния преди 31.XII.2006 г. включително, за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и тези стоки се внасят обратно на територията на страната след 1 януари 2007 г. включително.
§ 13. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Коефициентът по чл. 73, ал. 5 от закона за предходната 2006 г. се изчислява по формулата, регламентирана в чл. 68 от отменения правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, на база на всички извършени доставки през 2006 г. При определяне на вида на доставките се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие за тях.
§ 14. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Номерирането на документите по чл. 78, издадени след 1 януари 2007 г. включително, започва от „0000000001“.
§ 15. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Въвеждането на територията на страната на стоки, които са били изнесени до 31.XII.2006 г. включително, от територията на държава членка или от територията на Република Румъния, се счита за внос на стоки по смисъла на чл. 16 от закона.
(2) В случаите по ал. 1 не е налице вътреобщностно придобиване на стоките.
§ 16. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Не се начислява данък за вътреобщностно придобиване на стока, когато са налице едновременно следните условия:
1. правото на собственост върху стоката се прехвърля след 1 януари 2007 г. включително;
2. за стоката е внесен или начислен данък при внос на стоки.
(2) В случаите по ал. 1, когато данъчната основа на вътреобщностното придобиване е по-висока от данъчната основа при внос, се счита че е налице вътреобщностно придобиване на стока, за което данъкът става изискуем по реда на закона, като разликата се приема за данъчна основа на придобиването.
§ 17. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Когато хотелиери, туроператори и туристически агенти са получили авансови плащания до 31.XII.2006 г. включително, за доставки по глава двадесет и първа от отменения Закон за данък върху добавената стойност и за тези доставки след влизане на закона в сила се прилагат разпоредбите на чл. 66, ал. 2 или на глава шестнадесета от закона, при възникване на данъчно събитие за доставките лицата издават данъчен документ по реда и в сроковете на закона, в който посочват:
1. цялата данъчна основа за доставката, формирана по реда на закона;
2. размера на данъка, определен върху данъчна основа по т. 1;
3. размера на начисления данък по авансовите плащания до 31.XII.2006 г. включително;
4. размера на начисления данък по авансовите плащания след 1.I.2007 г. включително;
5. разликата между размера на данъка по т. 2 и сумата от размера на данъка по т. 3 и 4.
(2) В случаите по ал. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период се отразява разликата по ал. 1, т. 5.
§ 18. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Разпоредбите на § 9 от преходните и заключителните разпоредби на закона се прилагат и за доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг, за която режимът на облагане е променен с влизането на закона в сила от облагаема в освободена доставка или от освободена в облагаема доставка. За вноските, дължими след 1.I.2007 г., се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие по закона.
§ 19. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Когато е получено авансово плащане до 31.XII.2006 г. включително, за доставка по глава трета от закона и до 31.III.2007 г. доставчикът не се снабди с документите, удостоверяващи наличие на обстоятелства по глава четвърта от този правилник, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
(2) В случаите по ал. 1 данък се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в 5-дневен срок, считано от 31.III.2007 г.
(3) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 2 по реда на чл. 39, ал. 4 – 7 на този правилник.
§ 20. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Когато е получено авансово плащане до 31.12.2006 г. включително, за доставка на стока или услуга, за която със закона е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 от закона и данъчното събитие за която възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
(2) Когато е направено авансово плащане до 31.ХII.2006 г. включително, за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона и този правилник, регистрираното лице-получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато по реда на отменения Закон за данък върху добавената стойност за авансовото плащане е начислен данък. За данъчното третиране на доставката, включително за последващи авансови плащания, се прилагат разпоредбите на закона и този правилник.
§ 21. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Правилникът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г.)
§ 16. (1) Разрешенията, издадени от министъра на финансите по реда на чл. 58б от отменения Закон за данък върху добавената стойност запазват действието си за срока, за който са издадени като разрешения по чл. 166 от закона.
(2) Потвърждения, издадени по реда на чл. 83 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност запазват действието си по отношение на договорите, във връзка с които са издадени.
§ 17. Правилникът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 11, който влиза в сила от датата на обнародване на правилника в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)
§ 38. Когато до 18.XII.2007 г. включително е начислен данък по чл. 37, ал. 2 от закона за получено предварително плащане и доставчикът впоследствие се снабди с документите по чл. 21 – 38, той коригира резултата от прилагането на чл. 39, ал. 1 и 2 по реда на чл. 39, ал. 4 и 5.
§ 39. (1) Когато от 1.I.2007 г. до 18.XII.2007 г. включително е получено авансово плащане по доставка на услуга за процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, данъчното събитие за която настъпва след тази дата, доставката има характер на освободена по чл. 44, ал. 1, т. 5 от закона.
(2) Регистрираното лице доставчик документира доставката по ал. 1 чрез анулиране на издадената фактура за авансовото плащане и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. В случаите по чл. 119 от закона корекцията се извършва чрез посочване на полученото плащане и начисления за него данък с противоположен знак в отчета за извършените продажби.
(3) Корекциите по ал. 2 се извършват през данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие на доставката.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.)
§ 12. В случаите по чл. 56, когато дължимият данък не е посочен в митническа декларация, а в друг документ, издаден след 1 януари 2007 г. включително, от митническата администрация и правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено към влизането в сила на този правилник, същото може да бъде упражнено чрез включване на този документ в дневника за покупките за данъчния период на влизането в сила на този правилник или през един от следващите три данъчни периода.
§ 13. В случаите на чл. 56а, ал. 1 и 2, когато административният акт е издаден след 1 януари 2007 г. включително от митническите органи и е получен от вносителя преди влизането в сила на този правилник и правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено до влизането му в сила, то се упражнява чрез включване на акта в дневника за покупките за данъчния период на влизането в сила на този правилник или през един от следващите три данъчни периода.
§ 14. Регистрираните лица – получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице – платец по глава осма от закона, до 31 декември 2008 г. включително, които към тази дата са начислили данъка извън сроковете по чл. 117, ал. 3 от закона, и/или са упражнили правото си на данъчен кредит извън сроковете по чл. 72 от закона, не прилагат чл. 81, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. В тези случаи се смята, че лицата правомерно са упражнили правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на лицето.
§ 15. Регистрираните лица, които са начислили данък като получатели на услуга по чл. 81, ал. 6 до 31 декември 2008 г. включително, анулират протокола за начисляването на данъка в четиримесечен срок от влизане в сила на този правилник. Анулираният протокол се отразява с обратен знак в дневника за продажбите и ако лицето е упражнило право на данъчен кредит – с обратен знак и в дневника за покупките.
§ 16. Изречение второ и трето на чл. 58, ал. 1 и чл. 61а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавена стойност се прилагат за фактури, анулирани след 31 декември 2006 г., и за дебитни известия, издадени след тази дата.
§ 17. (1) Лице, регистрирано на основание чл. 133 от закона, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108 от закона независимо от облагаемия им оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2008 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката като платец по глава осма от закона.
(2) В случаите по ал. 1 дерегистрацията се извършва след извършване на ревизия.
§ 18. Правилникът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 9, който влиза в сила от 12 август 2008 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)
§ 50. (1) За данъчни периоди до 31 декември 2009 г. включително се прилагат образците на документите по досегашните приложения.
(2) Досегашното приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 се прилага към справките декларации, отнасящи се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г., до приключване на тримесечната процедура по приспадане.
§ 51. (1) При доставка след 1 януари 2010 г. включително на стока втора употреба, внесена или придобита при условията на вътреобщностно придобиване, за която е начислен данък към 31 декември 2009 г. включително, се прилага общият ред на закона за облагане на доставката.
(2) В случаите по ал. 1 за начисления данък към 31 декември 2009 г. включително правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по реда на чл. 151, ал. 4 от закона.
§ 52. (1) За доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година, чието изпълнение е започнало към 31 декември 2009 г. и към същата дата няма получено плащане по доставката, се прилага чл. 25, ал. 5 от закона.
(2) За доставките по ал. 1 се счита, че първото данъчно събитие по чл. 25, ал. 5 от закона настъпва на 31 декември 2010 г., освен ако към същата дата доставката не е прекратена. Данъчната основа по изречение първо се определя пропорционално на броя на месеците от началото на изпълнение на доставката до 31 декември 2010 г. спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставката.
§ 53. За лицата по § 52, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 95 от 2009 г.), които са внесли данъка за направеното авансово плащане на основание на отменения чл. 91, ал. 3 от закона, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката възниква задължение за регистрираното лице получател да начисли данък върху данъчна основа на доставката, намалена с направеното авансово плащане, за което е внесен данъкът.
§ 54. Акредитираните представители на регистрирани чуждестранни лица, установени в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, отговарят солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице за данъчни периоди до 31 декември 2009 г. включително.
§ 55. В случаите по § 50 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 95 от 2009 г.), когато лицата са начислили данък за получено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително, във връзка с облагаема доставка, за която след 1 януари 2010 г. не трябва да се начислява данък и данъчното събитие, за която възниква след тази дата, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. Издадената във връзка с полученото авансово плащане фактура се анулира и за анулирането се издава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона.
§ 56. В случаите по § 55 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 95 от 2009 г.) регистрираните към датата на влизане в сила на закона лица посочват електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 чрез подаване на декларация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Декларация не се подава, когато електронният адрес за кореспонденция е заявен за вписване в Агенцията по вписванията.
§ 57. Правилникът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 18, който влиза в сила от датата на обнародване на този правилник в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)
§ 43. (1) Когато за доставка по настаняване, предоставяно от хотелиер, е получено авансово плащане до 31 март 2011 г. включително, за която доставка данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
(2) Регистрираното лице доставчик документира доставката по ал. 1 (както и по § 30, ал. 2 и § 32 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност) (ДВ, бр. 94 от 2010 г.) чрез анулиране на издадената фактура за авансовото плащане и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. В случаите по чл. 119 от закона корекцията се извършва чрез посочване на полученото плащане и начисления за него данък с противоположен знак в отчета за извършените продажби.
(3) Корекциите по ал. 2 се извършват през данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие на доставката.
§ 44. (1) Когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, в сила до 31 декември 2010 г. включително, която е облагаема доставка (без облагаемите със ставка нула) след тази дата и данъчното събитие за която настъпва след 31 декември 2010 г., регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. В случаите по чл. 119 от закона корекцията се извършва чрез посочване на полученото плащане с противоположен знак в отчета за извършените продажби за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
(2) Когато е получено авансово плащане във връзка с облагаема доставка по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, в сила до 31 декември 2010 г. включително, която по смисъла на закона е освободена доставка след тази дата и данъчното събитие за която настъпва след 31 декември 2010 г., регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. В случаите по чл. 119 от закона корекцията се извършва чрез посочване на полученото плащане с противоположен знак в отчета за извършените продажби за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
§ 45. За данъчните периоди до влизане в сила на този правилник се прилагат образците на документите, регламентирани с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, в сила към 31 декември 2010 г.
……………………………………………………………..
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.)
§ 14. (В сила от 28.10.2011 г. – ДВ, бр. 84 от 2011 г.) Навсякъде в правилника думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“.
§ 15. Правилникът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на: § 3, 4, § 5, т. 1, § 6, 8, 12, 13 и 14, които влизат в сила от деня на обнародване на правилника в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.)
§ 19. Прекратяването на дейността на търговски дружества и кооперации на 1 януари 2012 г. съгласно § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, както и заличаването на клоновете на чуждестранни търговци съгласно ал. 1 на същия параграф е основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4 от закона.
§ 20. (Попр. – ДВ, бр. 16 от 2012 г.) Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 17, т. 1, който влиза в сила от 1 март 2012 г., и § 14, § 17, т. 2 и 3 и § 18, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)
§ 21. Концедентът или концесионерът отразява фактурите по § 43, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 94 от 2012 г.) в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, без за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10 към чл. 113, ал. 2.
§ 22. Правото за подаване на описа по чл. 60, ал. 5, което е възникнало и не е упражнено към датата на влизане в сила на този правилник и за упражняването му не е изтекъл срокът по чл. 60, ал. 6, може да се упражни от правоприемника в 45-дневен срок считано от датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ.
§ 23. В случаите по чл. 67, ал. 1, т. 2, за които обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона са настъпили преди влизане в сила на този правилник, протоколът по чл. 67, ал. 2 се издава в срок до 30 април. За целите на определянето частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане се смята, че обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона са настъпили през 2012 г.
§ 24. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 15, 16, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 15 март 2013 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
§ 24. (1) В случаите на анулиране на издадена за авансовото плащане фактура, както е посочено в § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 98 от 2013 г.; доп., бр. 104 от 2013 г.), доставчикът на стоки по приложение № 2, част II (втора) вписва в издадената нова фактура „обратно начисляване по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС“.
(2) Когато данъчното събитие за доставка на стока по приложение № 2, част II (втора) е възникнало до 31 декември 2013 г. включително и данъчният документ за доставката се издава след тази дата, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 114 от закона, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
(3) Когато след 1 януари 2014 г. включително възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка на стока по приложение № 2, част ІІ (втора) от закона, данъчното събитие за която е възникнало преди тази дата, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на известие по чл. 115 от закона, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
§ 25. Правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи по смисъла на Закона за счетоводството и за получените услуги по чл. 74, ал. 3 от закона, възникнало до 1 януари 2014 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този правилник и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.
………………………………………………………………………………………………………
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
(ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)
§ 21. (1) До 29 февруари 2016 г. включително приложения № 2 към чл. 61, ал. 1, № 3 към чл. 61, ал. 2 и № 7 към чл. 60, ал. 5, когато съдържат повече от пет записа, се подават по досегашния ред.
(2) До 29 февруари 2016 г. включително се прилага образецът на документа по досегашното приложение № 7 към чл. 60, ал. 5.
(3) За данъчни периоди до 31 януари 2016 г. включително се прилагат образците на документите по досегашните приложения № 10 към чл. 113, ал. 2 и № 13 към чл. 116, ал. 1, съответно параметрите, структурата и изискванията към файловете на магнитния или оптичния носител по досегашното приложение № 12 към чл. 113, ал. 4.
§ 22. (1) В случаите на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона след 31 декември 2015 г. при определяне на сумата на направените преки разходи по чл. 27, ал. 2 от закона за стоки, които са били използвани за доставка на услуги за лични нужди до 31 декември 2015 г., разходът за изхабяването им се изчислява като част от разликата между данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, и сумата на изхабяването, включено в преките разходи при формиране на данъчната основа на услугите, извършени до 31 декември 2015 г. включително.
(2) Разходът за изхабяването като част от разликата по ал. 1 се изчислява за всеки данъчен период по линейния метод за остатъка от броя на годините до изтичане на 5-годишния срок, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит включително, за движими вещи, съответно до изтичане на 20-годишния срок – за недвижимите вещи. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение.